Едно изпълнено с емоции училищно тържество

Аз съм Антоанета Велкова на 12 години. Случката стана в старото ми училище ОУ ,,Христо Смирненски" с. Ключ. Тази година се местя в друго училище поради липса на ученици. Всичко се случи преди Коледната ваканция. Нашето училище всяка година организира тържество относно Рождество Христово и Нова Година. И както всяка година нашия клас се справи отлично. Още от малки, с нашата госпожа по музика и директорката се подготвяме месец преди празника. По време на репетициите беше спокойно. Само една песен ни затрудняваше много. Не схващахме много тона. Едните пееха високо, а пък други много ниско. До последно не можахме да я изпеем...

Дойде деня на тържеството. То беше вечерта, а ние репетирахме в читалището през деня. Настъпи и вечерта. Ние бяхме втори, а преди нас бяха по-малките и едно момиче. Момичето пееше много хубаво. То не беше от тук а от някое друго село. Аз и съучениците ми много се притеснявахме, но това момиче ни повдигна духа като я видяхме, че изобщо не се притеснява сама на сцената.

Една от сценките ни беше с учителка и ученици. Първоначално едно друго момиче трябваше да е учителка, но в последния момент се отказа... Чудехме се какво да правим и накрая аз реших да стана учителка. Справих се добре. Не знаех много добре думите, но импровизирах . Първо излязох аз и казах една моя реплика, а след това извиках учениците. Едното момче се спъна и падна, но се радвам, че не се стъписа и продължи както си трябва :) След нас бяха по-големите. Уж по-големи, по-отговорни, но всички бяха с листове и тетрадки в ръцете...

След сценките имаше награди и ние спечелихме първото място. Така мина едно неочаквано, забавно и изпълнено с емоции тържество.

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище"