Една страхотна нощ в лунапарка

Здравейте,

Искам да ви разкажа за най-страхотната ми случка, която се състоя в лунапарк. Беше вечер. Около 22 или 23 ч., тъй като Истанбул се водеше голям среднощен живот. Беше ни скучно и решихме да се поразходим – аз, леля ми и двамата ми братовчеди. Единият е на 13, а другият – на 22. Стигнахме до лунапарка, който беше огромен. Имаше толкова много забавления и не можех да избера само няколко от тях и затова се разходихме.

Паркът беше близо до Босфора. И морето беше точно пред нас. Беше много красиво. Тогава седнахме на една пейка и аз и братовчед ми, който е на 13 започнахме да оглеждаме небето. Изведнъж забелязахме нещо. Минаха ни всякакви мисли, сред които и това, че са извънземни, в които аз не вярвам. Но се оказа, че това се били хора в балон, който лети в небето. На мен това ми се стори странно тъй като беше нощ. И не ми е хрумвало такова нещо. Разходихме се още малко и най-накрая реших на какво да се кача. За мен това беше голямо решение тъй като щях да се кача на високи неща, а мен ме беше страх от високо.

Първото нещо на което се качих с 22-годишният ми братовчед беше едно виенско колело високо около 22 етажа. Качихме се и по чудо аз не исках да слизам. Второто нещо на което се качих с 22-годишният ми братовчед беше едно влакче, което беше супер бързо и те обръща с надолу главата. Беше супер, а на завоите на влакчето пищях без да спирам, което до някъде беше и смешно. Третото нещо, на което се качих сама беше една отново много висока въртележка. Признавам си, че отначало много ме беше страх, тъй като ме обръщаше надолу с главата. За щастие аз знаех малко турски и едно момче ми каза да спра да се държа, защото се усеща как ни въртят. Послушах съвета му и това ми беше от полза. Беше изключително. Може да звучи смешно, но звездите се виждаха както хората, а те като мравки. Наистина беше върховно, но най се радвах, че се престраших да се кача на тези неща.

След това си взехме захарен памук и отидохме на едно кафе. Но за да стигнем до него, трябваше да се качим по много, много стълби. Но колкото и изморяващо да беше гледката беше страхотна. Цялото море се виждаше, а отстрани се виждаше градът. Аз пих топъл шоколад. И наистина си изкарах страхотно. Имах чувството, че цялата нощ трябваше да се нарече "висока" . И след всичко това аз не се бях изморила. Изкарах си прекрасно, но братовчед ми, на 13 го беше страх, а и той не се пада по тези неща. Прибрахме се и след това се натъпкахме със сладко. Гледахме телевизия и заспахме чак в 02:00. И разбира се станахме в 12:00. Е, искам да кажа на тези, които имат страх от нещо да се престрашат. И съм сигурна, че ако го направят после това, от което ги е било страх ще им стане любимото нещо. Така се случи и с мен.

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"