Детективското разследване в бара

Патологът ми каза, че все още не знае причината за смъртта. Обиколих трупа  няколко пъти. Много странно, миришеше на бадем. Изведнъж осъзнах – изкривеното от болка лице, миризмата на бадем – това сочеше само към едно – жертвата бе убита с циан калий! Щом разбрах какво го беше убило поисках да погледна дрехите му. В джоба на ризата на мъжа имаше карта за намаление за пиано бар „Мъртвата душа”. Тази улика веднага ме насочи натам.

Щом влязох в бара ме прониза ужасяваща гледка. Пропаднали хора лежаха в несвяст на пода, наркомани изкарват спринцовки от джобовете си. Беше наистина ужасно. Отидох да бармана и извадих снимка на жертвата. Попитах го дали е виждал някога това момче, а той ми отговори, че е негов далечен познат. Не знаех дали да му вярвам или не. До мен седяха двама мъже, които не ме изпускаха от поглед. Попитах ги кои са, но те ми казаха само малките си имена и зловещи прякори. Единият беше Джони Психото, а другият бе Том Тефтера. Наричаха Том по този начин, защото вписвал всичките си престъпления в един тефтер. Забелязах, че на тефтера му бе изобразен Едгар Алън По. Веднага си помислих, че той е убиецът. Нещо в главата ми прошепна да не прибързвам с решенията и че трябва да намеря улики. Разпитах по-подробно бармана. Обясни ми, че жертвата бил много мълчалив и никога не е слушал другите за нищо. Разбрах също, че е дразнил всички клиенти включително и работниците.

Със събраните улики се прибрах в кантората си и започнах да размишлявам върху случилото се днес. Разгледах отново дрехите на жертвата и видях моряшко копче. На следващият ден се върнах в бара. Много странно, всичко беше както преди. Джони Психото и Том Тефтера отново седяха до мен, когато забелязах, че на ризата на Джони Психото имаше абсолютно същото копче. Много се обърках. Барманът като по чудо разбра за какво си мисля и предложи да ми помогне. Естествено се съгласих. Той остави остави униформата си и излязохме навън. Показах му абсолютно всички улики с които разполагам. Барманът леко се стъписа, но започна да ми разказва случки в които Психото и Тефтера са тормозили много жестоко невинната жертва.

Взех прибързано заключение и веднага тръгнахме да намерим престъпниците. Извиках полицията за помощ и щом намерихме заподозрените ги арестувахме. След ареста поисках да стисна ръката на бармана, но забелязах, че той чете книга на Едгар Алан По. Неволно погледнах палтото му. Невероятно! На него имаше абсолютно същите моряшки копчета. Взех белезниците, отидох до него и закопчах ръцете му. Полицаите ми благодариха за добре свършената работа.

Най-накрая си бях вкъщи. Слагах палтото си на закачалката, когато телефонът ми отново прозвъня...

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“