История

Начало | История | Бляскавите брони на рицарите... Дали наистина са толкова бляскави?

Бляскавите брони на рицарите... Дали наистина са толкова бляскави?

Аз детето | 2017-12-20

Бляскавите брони на рицарите... Дали наистина са толкова бляскави?

От крал Артур и рицарите на Кръглата маса, през Дон Кихот, до филма „Малкият рицар Тренк“ или сериала за възрастни „Игра на тронове“ в нашата култура винаги се говори за рицари. Интересното е, че колкото и филми да се правят или книги да се пишат, ние винаги знаем за тях твърде малко истински факти и твърде недостатъчно. Какво в действителност сме научили за тях? Знаем, че са носили големи и тежки брони, участват в рицарски турнири и са благородни. Но дали това наистина е така? Дали наистина броните и оръжията им са били винаги лъснати до блясък и толкова величествени, колкото ни ги описват в книгите и филмите? Хайде да разберем! Готови ли сте заедно с нас да се поровите в историята, но истинската неподправена история. Седнете удобно, защото потегляме!

Първо трябва да знаете, че в действителност само синовете на наистина богатите благородници са могли да бъдат рицари. Макар често от фантазиите на писатели и сценаристи да ни се показва, че рицари са ставали най-смелите бедни мъже, това изобщо не е било така наистина. Бронята, оръжията и коня на тези бойци били много скъпи за изработка и поддръжка.

Основен принцип на рицарите е обличането им в железни доспехи. С течение на времето дори и облеклото им се променя и подобрява. Пример за това е, че шлемовете стават цилиндрични и включват цялата глава, като се оставят отвори само за очите. Под шлема се поставя ризница изработена от желязо, която покрива цялото тяло. Следват железни ръкави, както и железни наколенници и приспособления за лактите. По-заможните рицари се обличат изцяло в желязо още от началото на XI век, като някои доспехи тежат между 40 и 80 килограма, а често и повече. За защита се ползва щитът, върху който благородниците изобразяват и родовия си знак. В последствие и конят се покрива с желязо и скъпи платове, а на плата също се изобразява гербът на рицаря.

Между 9 и 12 век основната защита на тялото при тежката кавалерия е ризницата. През 13 век се появяват и кованите доспехи, покриващи цялото тяло, които са емблематични за образа на рицаря днес. Всеки тежковъоръжен рицар е взимал със себе си в битка три коня и един, двама или трима оръженосци, които обикновено се набирали от васалите или рицарските синове, неполучили рицарско звание; тези оръженосци отначало са ходили пешком и по време на схватките оставали на задна линия, с резервни коне и оръжие. По-късно биват набирани и от леката конница. Броят на рицарската войска е вървял по „копия“, броейки три конника за едно копие.

Щитът играе по-голяма роля сред рицарите пехотинци, снабдени с шлемове, които често покривали цялата глава. Те носели винаги плетени ризници и в повечето случаи мечове. В този случай, когато рицарят не е на кон щитът играе много по-важна роля. За разлика от конния рицар, при тези които участват в бойните операции пеша редом с войниците, щитовете са много по-големи, закриващи по-голяма част от тялото. Обикновено строят на отряд рицари в средните векове е бил наричан клин. В такъв „клин“ понякога е имало няколко стотин рицаря, а понякога и няколко хиляди. Най-често рицарската войска се е построявала в три бойни редици, една зад друга, а всяка бойна линия се разделяла на „клинове“ и имала център и две крила. За тренировка на военните умения във Франция се зараждат турнирите – оттам проникват и в Германия и Англия.

Оръжията използвани от кавалерията са предимно мушкащи и режещи. Основно бойно средство остава копието, допълнено от меч и понякога кинжал. Атакуващият рицар представлява грамада от желязо, която удря с изключително голяма сила, но затова пък може да се движи само напред. Рицарската броня далеч не е толкова тромава, колкото погрешно мислят повечето хора. Рицарската броня е била много гъвкава и подвижна. Освен това рицарят не може да воюва изолиран, тъй като нападнат в гръб или отстрани твърде лесно може да бъде унищожен. Феодалната армия има различен брой рицари, който обикновено варира между 100 и 125. Армия от 400 рицари, придружена от около 9000 души спомагателен отряд се счита за огромна. Пример за армия от рицари е тази на Готфрид Булонски. Той тръгва през 1100 година срещу Йерусалим с 400 рицари и 1000 пехотинеца. Само за няколко месеца армията му спада до 160 рицаря и 500 пехотинеца, които в крайна сметка превземат Йерусалим.

Снимки: Pixabay.com



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град