Знаете ли защо февруари няма повече от 29 дни?

Познавате ли някого, който е роден на 30-ти февруари? Не? За това си има основателна причина и по всяка вероятност дори вече се сещате за нея. Такава дата просто не съществува! Проверете в календара и ще се убедите. Ще забележите още, че февруари има само 28 дни (освен ако годината е високосна – тогава са 29), но никога 30. Чудите ли се защо е така? Кой е решил, че пък август не може да е 30 или 51 дни? За да намерим отговора на този въпрос трябва да се заровим дълбоко в човешката история и тази на нашия модерен календар, известен още и като григориански календар. Той е модификация на юлианския календар, който пък сам по себе си е променен древен римски календар.

Всичко всъщност е „по вина“ на римляните. Нашият съвременен календар е базиран на стария им, объркващ календар. Въпреки че записите за римския календар са малко, легендата гласи, че Ромул, първият цар на Рим, е разработил 10-месечен лунен календар, който започвал през пролетното равноденствие през март и завършвал с декември. Не е ясно дали е имало официални месеци между декември и март, но е вероятно да е нямало, защото зимно време не се прибирала и обработвала реколта и на хората не им е било нужно да броят дните толкова прецизно. По-късно обаче вторият цар на Рим, Нума Помпилиус, решил да направи календара по-точен, като го синхронизира с действителната лунна година, която е около 354 дни. Нума добавил два нови месеца – януари и февруари – след декември, за да отброява новите дни.

Новите месеци имали 28 дни, но това не се приело така добре, защото тогава се смятало, че 28 носи лош късмет. Така към януари били добавени още 2 дни, но никой не знае със сигурност защо февруари е останал с 28 – Това може да е свързано с факта, че римляните почитали мъртвите и извършвали ритуали на пречистване през февруари. Смята се обаче, че за да спре изместването на сезоните великият Юлий Цезар въвежда нов календар с 4-годишен цикъл, в който има една високосна година. В негова чест петият месец (броено от първия месец в годината март) бил кръстен юли. Римляните смятали, че четните числа носели нещастие. Наследникът на Гай Юлий Цезар – Октавиан Август (Гай Юлий Цезар Октавиан, управлявал – 27 г. пр. Хр. – 14 г.) се превръща в най-могъщия и забележителен владетел на Рим и става негов първи император. Той обаче бил суеверен, като всички тогава, и решава, че след като всичко хубаво в неговия живот му се случвало през шестия месец, той премества един ден от февруари в месеца сикстилис, а сетне го преименува на себе си – Август.

И така месец февруари остава най-късият и до ден-днешен – 28 дни в нормална година и 29 през високосните. Въпреки това, в историята е имало три случая, когато в някои страни февруари е имал официално 30 дни.

• През 1699 г. Швеция решава да премине от юлианския към григорианския календар, като пропусне допълнителните дни за високосните години след 1700, в продължение на 40 години. Така 1700 г. не е високосна в Швеция, но това е единствената променена година, защото въпреки първоначалния план, 1704 и 1708 г. са високосни. През този кратък период шведският календар е един ден напред спрямо юлианския и 10 дни назад спрямо григорианския.
• През 1711 г. Швеция решава да се върне към юлианския календар и затова на следващата 1712 година месец февруари има два допълнителни дни – 29 и 30 февруари. Тази дата е отговаряла на 29 февруари от юлианския и на 11 март от григорианския календар. Приемането на григорианския календар в Швеция става окончателно през 1753 г.
• През 1929 г. Съветският съюз въвежда революционен календар. По този начин годините 1930 и 1931 официално съдържат 30 февруари.
• През 1932 г. календарът е изоставен и месеците възвръщат обичайната си дължина.