Благородното сърце на малката кибритопродавачка

В този момент на улицата минаваше едно кученце. То имаше прекрасна пухкава козина, приличаща на белия сняг. А очите му светеха като ярките звезди по небето. Когато забеляза момиченцето, свито в ъгъла, изтощено, босо, треперещо и с посинели краченца, сърцето на кученцето започна да тупти толкова силно, сякаш бе тичало цели часове. То много се натъжи за него. Бързо изтича към малката кибритопродавачка и я хвана за блузата. Влачейки по земята, отнесе я в една стара колиба. Там я остави и пак се върна на улицата да търси храна и обувки за нея.

Кученцето тичаше разтревожено. Изпитваше същите чувства като на хората. Когато бъркаше боклука намери малко хляб. И какво да види – вътре имаше една торбичка, пълна с дрехи. Сигурно ги беше изхвърлил някой богат човек. Какво ли нямаше вътре – обувки, блузи, панталони... Животинчето много се зарадва и изтича да ги отнесе на болното момиченце. По пътя намери и малко вода. Като пристигна, бързо събуди детето и му подаде торбичката, пълна с дрехи. Момиченцето ги облече и изяде парчето хляб. След като се успокои, то силно гушна кученцето. Беше му благодарно за всичко. От този ден нататък те станаха най-добри приятели.

Бащата на кибритопродавачката почина и тя остана с кученцето в старата колиба. Първо ѝ беше много мъчно за него, но след известно време малко му поотмина. Намери си работа, близо до тях, в един дюкян. Там работеше като чистачка до обяд, а после играеше с кученцето. Така времето им минаваше весело и щастливо. Тя порасна, стана красиво момиче. Един ден в дюкяна влезе синът на най-големия богаташ в града. Още като видя прекрасното девойче се влюби в него. Те се ожениха. Вдигнаха голяма сватба, а кучето им стана верен пазач. Всяка година по едно и също време богаташката с доброто сърце канеше всички бедни деца от града в дома си и ги гощаваше с най-различни лакомства. Така славата за нейната щедрост се разнесе по цялата околност. С всеки изминал ден доброто сърце на „кибритопродавачката“ даряваше радост на малките бездомни деца.

Избрах да променя края на тази творба, защото завършва много тъжно и трогателно. Още от малка много пъти съм чела „Малката кибритопродавачка“ на Ханс Кристиан Андерсен. Тя ми е една от любимите приказки. Всеки път, когато я чета, сякаш се вживявам в нея и ставам част от героите. Дори първия път, когато я прочетох, плаках за малката кибритопродавачка. Промених края на тази приказка, защото не искам едно невинно и мило дете да умре. Мисля, че завършекът трябва да е щастлив. Всички деца по света трябва да бъдат обичани и да живеят радостно и щастливо.

Участва в конкурса на „Забавното четене“