Бетина опознава света

„Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна, непременно ще науча отговорите на всички въпроси. И мишчицата с решителни стъпки се запъти към голямата бяла врата. Тя се оказа доста тежка, Бетина бута ли, бута и накрая успя да си провре мустачетата. Заслепи я толкова силна бяла светлина, че тя се стресна и отново се скри. Любопитството й обаче надделя и този път тя подаде и ушичките си навън, след това и лапичките и накрая изскочи.
– Аууу!
Тя виждаше толкова много цветове, чуваше толкова много звуци"...

че направо се уплаши. Но пък беше толкова шарено и толкова интересно. Най-много беше белият цвят. Бетина опита мистериозното нещо. Оле, колко беше студено и безвкусно. Майка й я погали и каза:
– Бетина, мила, това не се яде, това е сняг.
– Мамо, какво е това синьо? – попита Бетина, когато погледна нагоре. Ако се повдигна, мога ли да го стигна. Няма ли да падне върху нас?
– Не. Това е небето.
Докато Бетина разговаряше с майка си, нещо прелетя над тях. Малката мишка не знаеше какво е това и бързо се скри под полата на майка си. И оттам уплашено попита:
– Мамо, мамо, ще ме изяде ли това? 
– Не, Бетина. Това е врабчето, което живее наблизо. Птиците не ядат мишки!
– Ох. – въздъхна Бетина.
Изведнъж силен слънчев лъч освети лапичката на Бети. Тя погледна нагоре, присви очи и посочи с пръстче:
– Какво е това?
– Първо, не посочвай с пръст, второ това е слънцето. То ни топли и свети. – отвърна майката.
– Но сега не е топло? – учуди се Бетина.
– Сега слънцето е далеч и топли по-малко. Но когато хапваш по-често сирене, ще пораснеш и през лятото ще усетиш как топли слънцето. Виж, Бетина, там има котка. Ние се страхуваме от котките, от нея трябва да се пазиш. Тя има дълги мустаци, мърка и чуеш ли този звук бягай, бягай вкъщи.
Бетина реши да се прибери у дома, но на следващия ден да продължи своята разходка и да опознава света.

Участва в "Конкурс за "Бяла приказка".