приказки от деца
„Ако го бях написала аз, щеше да стане не така, а иначе.“
„Ако го бях написала аз, щеше да стане не така, а иначе.“
... Малкото момиче драскало кибритени клечки и си въобразявало, че вижда празнична маса с много храна на нея, великолепна новогодишна елха и своята мила баба. Тогава, в студената нощ по улицата минала една богата и красива млада дама. Тя нямала свое дете, но много искала да има малко момиченце. Жената видяла премръзналото момиче и го попитала какво прави навън в това време и то по празниците. Детето разказало как баща ѝ я кара да продава клечки кибрит на хората. Жената, натъжена от историята я поканила на гости за празниците. Бедното момиче с радост се съгласило. Когато стигнали до къщата на дамата, кибритопродавачката се почувствала наистина щастлива и поискала да остане завинаги. Младата жена, доволна, че ще има свое момиченце, направила вкусна вечеря за всички.
Така малката кибритопродавачка заживяла щастливо и безгрижно с новото си семейство.
Избрах да променя края на точно тази приказка, защото имаше тъжен край, а аз исках да дам живот на малката кибритопродавачка.
Участва в конкурса на „Забавното четене“
