Звездният час на Гретел

Имало едно време мъж и жена. Те си имали малко момиченце, което се казвало Гретел. Малкото, но щастливо семейство живеело в красива и уютна къщичка недалеч от града.
Един ден майката починала и бащата останал да гледа детето си сам. Не успявал да се грижи за него и затова се оженил повторно за друга жена от богато семейство, която също имала момиченце, което се казвало Шарлота. Но един ден и бащата се разболял и умрял. Мащехата останала сама с двете момиченца. Тя не обичала Гретел, държала се лошо с нея и я превърнала в прислужница. Годините минавали и Гретел пораснала. Станала красива, умна и добра девойка. Разчуло се, че бременските музиканти правят турне и след два дни ще минат през града. Всички били много развълнувани и искали да присъстват. Гретел също много искала да отиде и попитала мащехата си:
– Може ли и аз да дойда?
– Да, мило дете – отговорила жената. – Но не забравяй, първо да си свършиш работата.

И още на следващия ден, дрехите на Гретел за концерта били готови. Сега оставало само да си свърши работата. Тя много се потрудила и успяла да приключи с всичко навреме. Като се показала, Шарлота едва не се пукнала от яд. Роклята на Гретел била по-хубава от нейната. На мащехата също не й харесало какво се случва и нарочно разсипала огромна чаша с грах и извикала:
– Ох! Колко съм непохватна. Съжалявам, но няма да можеш да дойдеш, Гретел. Трябва да почистиш. Разстроена, Гретел взела метлата и започнала да мете, а пък Шарлота и лошата й майка си тръгнали доволни. Когато работата била свършена, роклята на Гретел не приличала на рокля, а на парцал. Тя излязла на двора и започнала да плаче. Изведнъж девойката усетила, че до нея седи някой и я гали по главата. Тя погледнала на горе и видяла баба Яга, която й казала с нежен глас:
– Не плачи, мое дете. Аз мисля, че мога да ти помогна. Аз съм твоята баба Яга кръстница и мога да ти изпълня едно желание, каквото си поискаш.
Гретел учудена станала, избърсала си очите и казала с тъничко гласче:
– Аз искам да отида на концерта. Само това.
– Добре, но как ще отидеш с тези дрехи и тази мазна коса?
И с едно махване на метлата си, бабичката облякла Гретел с невиждано красива рокля и й направила много красива прическа. Незнайно от къде се появили и приказни златни пантофки. Като се видяла, Гретел толкова се зарадвала, че не знаела как да се отблагодари на добрата старица:
– Как да ти се отблагодаря?
– Ти вече ми се отблагодари с добротата си – казала баба Яга и изчезнала.
Гретел тъкмо се канела да тръгне към концерта когато се сетила, че трябва да донесе лакомства, за да почерпи публиката и музикантите след тържеството. Тя взела останалото от сладкиша, който била направила тази сутрин за закуска и тръгнала през най-прекия път към градския площад, който бил през гората. Както си вървяла забързано, изведнъж пред нея застанал Кумчо Вълчо и й казал:
– На къде си тръгнала с тази приказна рокля, Гретел?
– Отивам на концерта на бременските музиканти.
– А какво носиш в кошницата си? – попитал вълкът.
– Домашен сладкиш – отговорила Гретел.
Като чул това, Кумчо Вълчо грабнал кошницата от ръцете й и избягал в гората. Гретел тъжна седнала да плаче. Сега няма какво да занесе на музикантите, нали вълкът й взел сладкиша. И в този момент забелязала много интересна къщичка с покрив от шоколад, стени от бисквити и прозорци от бонбони. Гретел станала, избърсала сълзите си и се приближила до къщичката. Пипнала стените и те наистина били от истински бисквити. Тогава Гретел си откъснала от всичко и продължила по пътя. Когато стигнала, тя не приличала на красивото момиче, защото в гората се била нацапала, била потна, а и пантофките били посивели от прах. Когато видели Гретел всички започнали да се смеят, а тя заплакала от срам. Изведнъж от публиката се появил принцът на града и се втурнал към Гретел. На него не му било смешно. Той се навел към девойката и попитал:
– Коя си ти?
– Казвам се Гретел.
– Разкажи ми защо си цялата мръсна, какво е станало с теб, какво работиш.....?
Гретел му разказала всичко. Тя изглеждала толкова мила, умна и добра, че принцът се влюбил в нея и я поканил в двореца си. Царят и царицата също харесали Гретел. Не след дълго време забили камбани, засвирили фанфари. В царския дворец се вдигнала сватба. Гретел и принцът се женели. Те заживели дълго и щастливо.

Прочетете още:
Пътешествието на Мартина и Богдан до къщата на Хензел и Гретел
Захарното приключение на Червената шапчица