Приключенията на Бел

Имало едно време една неземно хубава принцеса на име Бел. Тя живеела в красив палат с майка си и баща си – краля и кралицата. Имала безброй слуги, които приемала за свои братя и сестри. Нейното сърце не познавало гордостта.

Един ден зла орисница предсказала, че отровна змия ще ухапе Бел и ще я убие, ако тя остане да живее в палата при майка си и баща си. За да я предпазят кралят и кралицата решили да я преместят да живее с леля си графиня Де Ла Монде. Всички много страдали, че Бел ги напуска – слугите, кралят и кралицата, дори и розите в градината увехнали.
Бел заминала, но след нея целият палат се вкаменил от мъка. Каляската я закарала до двореца на графиня Де Ла Монде. Той приличал по-скоро на тъмен затвор, отколкото на светъл и приветлив дом. Стените му били черни, портата била голяма и заключена с хиляда катинара. Но най-страшна била високата кула. Тя сякаш нямала край – толкова висока била, като че свързвала небето и земята.

Графиня Де Ла Монде била зла и капризна жена, чиято мечта била да омъжи единствената си дъщеря Рамона за царския син. Рамона по нищо не се различавала от майка си. И тя била тъмна и отблъскваща. Щом Бел влязла в двореца на леля си я посрещнал не кой да е друг, а Рамона.
– Добър ден, братовчедке! – усмихнала се Бел
– Ех, да беше наистина добър… – отблъснала поздрава Рамона. – Идвай да се запознаеш с мама, твоята нова господарка!
– Оу, говориш за леля, нали? Тоест… моята господарка? – учудващо отвърна Бел.
– Хм… Браво! Започваш да схващаш. – присмя се Рамона
Така двете се запътиха към стаята на графинята. Завариха я да плете.
– Оу, мила лельо, плетете наистина майсторски! – възхитила се Бел
Графинята нито благодарила, нито погледнала Бел. Само злобно изсумтяла. Рамона погледнала горделиво Бел и казала:
– Това е роклята ми за бала! Балът, на който принцът ще си избере жена. Всички знатни дами са поканени, включително аз и мама. Той е след две седмици…
– Ами Бел... знаеш ли коя ще бъде жената, която принцът ще си избере за съпруга? – за пръв път я погледнала леля й.
Бел поклатила глава.
– Моята Рамона! – засмяла се графиня Де Ла Монде
След това графинята помолила Рамона да разведе Бел из замъка.

Най-напред отишли в стаята на Рамона, която била наистина прекрасна. Стените били розови. Имало дълъг цветен килим. В гардероба й имало много красиви рокли, всичките оплетени от майка й.
После двете отишли в стаята на Бел, която била ужасна. Не можела да се сравнява със стаята на Рамона. Стените и били черни, а леглото било малко и неудобно, но Бел не посмяла да се оплаче. Тя не се оплакала дори когато леля й я натоварила с всички домашни задължения – да пере, да глади, да мете и разбира се да помага на Рамона в подготовката за големия бал.
Двете братовчедки се радвали една на друга, но никога не могли истински да се сприятелят заради горделивия характер на Рамона. Така Бел останала без приятели. Това не било присъщо за нея. В замъка на майка си и баща си тя имала за другари всичките 350 слуги.

Една вечер се разразила страшна буря. Бел и Рамона обсъждали дългоочаквания бал, когато чули безпомощно писукане отвън. Погледнали през прозореца и що да видят, едно малко котенце молело да го приберат на топло. Вятърът безмилостно брулел нежната му козина и то умирало от студ.
– Ха! Глупава котка! Да не мисли, че ще я приберем вкъщи, та да ни хвърли някоя бълха! – присмяла се Рамона, а после отишла да си легне.
Бел решила да остане още малко. Котенцето продължавало страдащо да писука. На девойката й дожаляло. Но как да му помогне? Тя знаела, че леля й мрази всички животни и ако разбере, че е позволила на някакво бездомно коте да се стопли в двореца много ще се ядоса. Но пък да го остави да умре от студ? Не! Сърцето на Бел не можело да понесе такава скръб. Затова тя прибрала животинчето в стаята си. То било премръзнало. Бел го мушнала под завивките и така то се стоплило...
– Мило котенце, – казала му Бел – тази нощ остани тук. Но утре рано сутринта си тръгни, защото ако леля ми те завари тук, ще ни изгони и двамата.
Котката изпълнила заръката и на сутринта тихичко си тръгнала.

На следващия ден бил дългоочакваният бал. Още щом станали Рамона и майка й започнали приготовленията. Трябвало да изпълнят много задачи, за да бъде Рамона най-красивата на бала, та да я хареса царският син. Всичко това се стоварило върху главата на Бел. Цял ден тя тичала насам натам – първо изгладила роклята на Рамона, после се погрижила за прическата й. Най-после дошла дългоочакваната вечер – балът.
До този момент на Бел дори не й хрумвало да ходи на бала, но сега малко се натъжила. Решила да попита все пак леля си. Почукала на вратата и влязла в стаята й.
– Какво има, Бел? – попитала смутено графинята. Някакъв проблем с Рамона ли?
– Не, лельо. – усмихнала се Бел.
– Тогава защо ме притесняваш?
– Един въпрос ме мъчи от доста време – отговорила Бел. – Може би ще Ви се стори, че е невъзпитано да попитам така директно, но все пак – може ли до отида на бала?
– Ха, ха, ха! – засмяла се леля й. – Що за глупав въпрос? Разбира се, че бих ти позволила. Ако ми беше родна дъщеря. Но ти си само моя племенница и братовчедка на Рамона. Не си част от нашето семейство! – очите на Бел се напълнили със сълзи.
– Освен това за какво ти е да ходиш? Ти си толкова грозна и дори не можеш да се сравняваш с дъщеря ми! Принцът никога няма да те хареса, а само ще се изсмее в лицето ти.
Бел много се разтроила и плачейки се качила по стълбите в стаята си. Рамона, вече облечена и гримирана за бала, я видяла и я попитала защо плаче. Бел не отговорила. Щом влязла в стаята си, легнала на леглото и заспала.

Събудил я странен шум. Отворила очи и що да види! Най странната гледка, един котарак в човешка фигура и чизми!
– Сънувам ли? – помислила си тя, разтъркала очи и разбрала, че това не е сън.
Този котарак не можел да прилича на нищо от реалността, но все пак Бел познала в образа му малкото котенце, което спасила от студа. Странно! Но още по-странно било когато котаракът заговорил със човешки глас:
– Вие ме спасихте, мила принцесо! Иначе щях да умра от студ! Чух ви, че плачете и ми дожаля за вас. Много ми се иска да ви помогна, затова се преобразих в моя вълшебен образ на Котаракът в чизми и дойдох тук! Сега ми споделете мъките си!
Бел му разказала всичко. Той търпеливо я изслушал, после се усмихнал и весело й споделил своя план:
– Ще използвам моята магия и ще ви преобразя в красива дама. Отидете на този бал и ще заплените всички, дори и самия царски син.
Така и станало. Котаракът използвал своята магическа сила и я преобразил в красива бална дама, превърнал своите чизми в кристални пантофки и тя ги обула. Накрая сложила едно красиво домино на лицето си, за да не я познаят графинята и Рамона.
Щом влязла в балната зала всички притихнали. Тя била толкова красива! Принцът, който до този момент се забавлявал с Рамона, не могъл да повярва на очите си, толкова прекрасно момиче никога не бил виждал. Двамата се влюбили и затанцували. Графиня Де Ла Монде и Рамона не познали Бел. Тя все още била с нейното красиво домино. Тогава обаче царският син я помолил да го свали, за да види лицето й. Тя била толкова влюбена, че напълно забравила за леля си и братовчедка си и тутакси свалила доминото.
В този миг графиня Де Ла Монде познала племенницата си. Замислила хитър план. Отишла при танцуващата двойка и с престорена любезност казала:
– Скъпи принце, явно наистина сте запленен от скъпата ми дъщеря Бел.
Бел не знаела за плана на леля си и много се зарадвала, че тя най-накрая я е приела за свое дете.
– Знам, че искате да потанцувате още малко, но ние трябва да вървим.
Принцът се натъжил, че любимата му го напуска, но ласкаво се сбогувал с нея. Тръгнали си.

Когато се върнали в замъка графинята и Рамона се развикали на горката девойка и дори започнали да я бият с камъни. След това я затворили във високата кула, която била толкова висока, че стигала до небето. Тя никога повече нямала да види принца на мечтите си.
Заплакала горчиво, но една сълза се отделила от другите и се понесла към царските двори, за да разкаже всичко на любимия й. Щом разбрал за случилото се, той наредил да убият графинята и проклетата и дъщеря и отишъл да спаси Бел от коварния капан. Но като видял колко е висока кулата се обезнадеждил. Как ще стигне дотам, за да види избраницата си. Тогава на помощ се притекъл отново Котаракът в чизми. С магия накарал косата на Бел да порасне дълга, дълга... Тя я спуснала, а царският син се качил по нея в кулата при любимата си. След това те заедно слезли долу пак по косите й.
Оженили се и заживели щастливо със седемте джуджета, но това е друга история...

Прочетете още:
Царството на приказките
Алиса и котето Лиса