Знаете ли къде е горе и долу – благодарете на вестибуларния си апарат за това

Хората непрекъснато се движим, често дори и когато спим отново се движим от време на време! През деня пък ходим, скачаме, тичаме, а вие сигурно много обичате и да се люлеете. Но независимо от позицията в която е тялото ни, винаги можем да определим къде е горе и долу, ляво или дясно. Още по-впечатляващото е, че можем да пазим равновесие докато ходим. Това е нещо, което не забелязваме, просто защото е естествено за нас, но само си представете... В действителност стоим прави само върху двата си крака и успяваме да се закрепим така без да се люшкаме наляво-надясно. Удивително, нали! И за всичко това трябва да благодарим на малка, но много сложна система в нашето тяло, наречена вестибуларен апарат! Чували ли сте някога преди за него? Сега е време да научите нещо интересно!

Вестибуларният апарат е толкова впечатляващ, че всяко движение – дори и помръдването на малкото ви пръстче той отчита мигновено. Благодарение на него можем да се движим във всяко пространство без да се държим за нищо. Интересно е да отбележим и факта, че очите и кожата са най-добрите помощници на вестибуларния апарат. Те му помагат да се ориентира къде е тялото и какво се случва, за да предаде сигнал на мозъка! Всъщност знаете ли къде се намира този апарат?

Имаме два – във вътрешното ухо – и лявото, и дясното! Всеки от тях се състои от три полукръгли тръби, наречени канали, които са пълни с течност. Поради това те реагират на наклона на главата ни или на цялото тяло. В основата на всеки канал има чувствителни косми и нещо, което много прилича на желирана капачка. Това всъщност са защитни израстъци на специални сетивни клетки. Те са наистина чувствителни и усещат всяко движение или поза на тялото ни! Малко е трудно за обяснение и за представа, така че ще ви дадем лесен пример. Представете си тръба пълна с вода, която е плътно затворена от едната страна. От другата пък отворът ѝ е покрит с ненадут балон. Когато я разклащате или обръщате нагоре и надолу, балонът се пълни с вода и се движи заедно с тръбата. Ето така функционира и вестибуларният апарат. Наклоняваме се надясно – течността тече на дясната страна, израстъкът подобен на капачка се навежда и се пълни с течност, чувствителните косми усещат това и дават сигнал на мозъка, че тялото се е наклонило. А мозъкът веднага разбира, че светът пред очите ни трябва да се възприема като изкривен, с наклон. Това ни помага да разберем, че не земята се е наклонила, а нашето тяло.

Друг орган на вестибуларния апарат реагира на ускоряването на тялото, т. е. той разбира, че тичаме или се возим в автобус. Ако нямаше такова тяло, щяхме да се паникьосваме, виждайки, че това, което виждаме се променя бързо. Това тяло се състои от две торбички, които също са пълни с вискозна течност, а също така имат рецепторни клетки с ресни. Те обаче имат по себе си и кристали или по-точно малки кристалчета от калциев карбонат (CaCO3). По време на ускоряване в една или друга посока кристалите се изместват и дават сигнал колко бързо се извършва движението и в каква посока. Цялата информация, комбинирана със сигнали от очите, кожата, рецептори в мускулите и ставите дава на мозъка пълна картина на движението на тялото и неговото положение в пространството. Мозъкът изпраща команди на мускулите как да променят позицията на тялото, за да поддържат равновесието.

Удивително, нали? Но знаете ли, че вестибуларният апарат трябва и да се тренира? Неговото пълно развитие приключва едва на 15-годишна възраст. И как по-точно се чудите вие! Много просто – със някакъв спорт! Интересен е и фактът, че астронавтите също тренират своя вестибуларен апарат. При това много дълго преди да могат да излетят в космоса, защото той трябва да е отлично подготвен за малкото гравитация там. Иначе може да обърка цялото тяло и астронавтът да загази сериозно със здравето. Говорейки за това ето и нещо интересно, което можете да опитате!

За да проверите как работи вашият вестибуларен апарат, протегнете ръка с длан към лицето ви на около 30 сантиметра разстояние. Гледайте само в дланта си и същевременно в продължение на половин минута разклатете главата си наляво и надясно със скорост от две разклащания в секунда. Ако вашият вестибуларен апарат работи нормално, ясно ще разграничавате кожните гънки в дланта на ръката си. Това означава, че вестибуларният апарат изпраща нареждане на мускулите на очите да обърнат погледа ви в посока, обратна на тази на главата.

Картинки: Az-deteto.bg