Живот на игра или игра на живот

Животът е като игра. Всяка година вдигаш по един левел. Аз например в момента съм дванайсети левел, но през декември ще стана тринайсети. Като изляза да играя, ако се ударя, все едно съм си загубил колбичка с енергия. Ако получа двойка в училище, не съм изпълнил куеста. Мисията трябва да започне отначало. Живеем точно като в игра, но възрастните хора не вярват в това. Не разбират, че техните мечти и проблеми също са част от играта. Когато мама иска да събере пари за нова спалня, това е нейният куест. Ако не го изпълни, тя се сърди и се кара с мен, както аз се сърдя, когато ме победят в играта. Когато играеш знаеш това, но когато си мислиш, че живееш в реалността, не разбираш, че играеш. Затова големите хора се палят толкова много и понякога стават лоши или тъжни.

Това исках да ви кажа преди да споделя кои са моите любими игри и защо са именно те. Първата от тях е „League of Legends“. Харесвам я по няколко причини – първо, защото е много динамична и се изискват доста умения, за да овладееш героя си. Трябва да си добър в стратегията, тактиката, логичното мислене, да знаеш какви неща са нужни на героя като оръжия, облекло и прочее, за да бъде той силен и успешен. Второто, но може би най-важното в тази игра е, че трябва да си добър отборен играч. Да умееш да се сработваш с другите играчи, а ако се окажат по-слаби от теб, да влезеш в ролята на лидер. Това съм го правил доста пъти и искрено се радвам, че се справям, защото е умение нужно и в живота. Третото важно умение за тази игра е креативността. Не може да усвоиш някакви умения на героя си и да се надяваш да играеш все по един и същи начин. Трябва да имаш развито въображение и много добро мислене, за да се справяш всеки път с новите предизвикателства на другите герои, защото често пъти се случва те да са водени от доста по-големи и по-умни хора. С няколко думи, харесвам тази игра, защото в нея побеждават умните. Харесвам я и защото докато играя уча нови думи на английски, а също така и си пиша на този език с играчите. Хубаво е игрите, които играем да ни развиват.

Другата ми най-любима игра е „World of Warcraft“. Това за мен не е игра, а цяла вселена. Там има почти всичко, което го има и в реалния свят, но има и много повече. Елфи, джуджета, тролове, гноми, магия и невероятно интересни мисии. Има барове, банки, търговци и професии, които да си развиваш. Това е игра в която буквално всеки може да напише своя история, своя книга дори. Аз поне съм писал няколко приказки и един разказ, вдъхновени от героите и мисиите в тази игра. Най-често играя с елф или дриней. Вторите са извънземна раса, чийто кораб се е разбил в света на играта и те са останали там. Гейм-арта е невероятен! Казвам го, като човек, който мечтае да стане гейм-дизайнер един ден. Толкова уникално изградени същества, с такива интересни облекла и оръжия има в много малко игри. Тази игра може да те научи на много неща. Най-много ми харесва това, че развива интелекта и въображението ми. Вдъхновява ме!

В заключение искам да споделя, че играя и други игри, но те ми омръзват бързо. Нямам много време, затова предпочитам докато се забавлявам да развивам и някои свои умения. Все пак, нали е казано, че децата се учат, докато играят?

Участва в конкурса „В необятния свят на компютърните игри“