Да погледнем страха в очите и да научим любопитни факти за това странно чувство

Представи си, че си се събудил посред нощ. Поглеждаш часовника: 3:00 ч след полунощ. Тъмно и необичайно тихо е – затова най-доброто, което правиш е да се опиташ да заспиш отново. Завиваш се презглава и чакаш, но не става нищо. Може би си жаден и затова Сънчо не идва. Тръгваш по коридора към кухнята, но още на първата крачка нещо те кара да спреш. Какво е това? Май виждаш някаква тъмна фигура или по-точно сянка до вратата на кухнята. Можеш да видиш очертанията му, макар че е ужасно тъмно. Прилича на висок… човек? Може би... Не си сигурен какво се случва и дали сянката също не те вижда. Сърцето ти започва да тупти по-бързо. Дланите ти се потят. Чувстваш се ужасно напрегнат. Придвижваш се към ключа на лампата, но сякаш краката ти не те държат. Дишането ти се ускорява, докато призоваваш цялата си останала храброст. Включваш лампата, за да видиш по-ясно какво се случва...

О, колко смешно ти става! Това е просто... цветето или пък клон на дърво отвън, който се отразява във вратата... или нещо такова... обикновено! Уф! Какво облекчение. Няма за какво да се притесняваш и можеш да изпиеш чашата си с вода и да се върнеш в леглото. И вместо да броиш овце преди неусетно да заспиш, започваш да се питаш какво ти се случи току-що! Защо тялото ти се държа така и те направи слаб, когато е трябвало да си смел? Хората са изучавали науката зад страха в продължение на много години. Експертите са открили, че страхът е помагал на хората да оцелеят като вид в продължение на хиляди години. Как е възможно това? Когато видиш змия, която се плъзга през тревата, вероятно се насочваш в другата посока. Когато си на ръба на скала или просто на високо място – не се навеждаш, нали? Тези действия ние вършим от страх и именно той ни спира от това да се нараним. Тази змия може да бъде отровна или пък да паднеш от този ръб. Благодарение на страха избягваш и двете.

И реакцията на тялото ти от страха също те защитава. Всичко започва в мозъка. Когато видиш нещо, което те плаши част от мозъка наречена амигдала се задейства. След това амигдалата съобщава за страха и на други части от мозъка. Чувал ли си някога, че при опасност хората имат две основни реакции – или бягат, или поглеждат страха в очите? Тези реакции се предизвикват от друга част на мозъка наречена хипокампус. Той е този, който решава какво точно да се направи и „преценява“ дали има реална заплаха за тялото и след това ти „казва“ как да реагираш. След като интерпретира страха ти, мозъкът ти изпраща съобщения до останалата част от тялото ти. Това казва на някои от органите ти – като сърцето, белите дробове и надбъбречните жлези – да ускорят работата си. Това ти помага да се подготвиш за реакцията на бягане или битка. Мозъкът също така казва на зениците да се разширяват, за да можеш да виждаш по-добре. В същото време мозъкът ти казва на други части от тялото да се забавят. Например, когато се страхуваш, храносмилателните органи забавят работата си. Това помага на тялото да запази енергия за процесите, които са по-важни за безопасността ти в момента.

Разбира се, усещате всички тези процеси при по-бързото биене на сърцето и дишането на белите дробове. Повечето хора са запознати с чувството на страх. Но да видиш тази сенчеста фигура посред нощ е много по-различно чувство от това да влезеш в обитавана от духове къща на Хелоуин. И двете събития предизвикват страх, но едното е забавно, а другото определено не е. Така че защо хората обичат да се плашат понякога? Всичко е свързано с отговора на вашия хипокамп и префронтална кора. Когато работят, за да решат дали заплахата е реална, те обмислят две неща – емоция и контекст. Ако почувствате страх (емоция) в обитавана от духове къща (контекст), мозъкът ви ще разбере, че заплахата не е реална. Знае, че сте избрали да влезете в къщата и че нито едно от нещата, които виждате, няма да ви навреди. Така че, въпреки че може да изпитвате страх, мозъкът ви знае, че не сте в реална опасност.

Някои хора определено обичат да се плашат повече от други. Всъщност много хора биха отказали да влязат в обитавана от духове къща, въпреки че знаят, че това не е реална заплаха. И това е добре! Всички хора реагират на страха по различни начини. И не забравяйте, че страхът не е признак на слабост, а чрез него тялото просто се опитва да ви защити.