Залезно-отливно

Посядах в твоята зеница –
на тиха, малка буна…
И литвах, като мокра птица,
целуната от синята лагуна.

Посядах в твоята зеница –
на тиха, малка буна…
И пламвах, като лъч искрица,
щом чуех рапанена струна.
 
Посядах в твоята зеница –
на тиха, малка буна…
И тръпнех, като бисерна девица,
докосната от песъчинка чудна.
 
Сега си тръгвам от твоя ирис –
нова пейка, на стара алея…
Но усещам солния ти мирис
и да се обърна, море, не смея.

А ти притваряш леко клепач,
мило, вечерно примигваш…
И в теменужено нежния здрач
сълзите ми с твоите отмиваш!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“