Обичаме те, Лято!

Сънувам го – с коси от слънчеви лъчи.
Бленувам го – с дълбоки и чисти очи.
Повярвах в своята мечта и тя се сбъдна,
защото То при нас отново  се завърна
и всички деца мило и нежно прегърна.
Да, познахте, този наш приятел се казва Лято
и държеше красива малка кутийка от злато.
В нея блестяха много игри, песни и смях
и безгрижните летни дни  също бяха сред тях.
Там и широките детски усмивки криеше
и за всяко дете венец от радост виеше.
Денят искаше по-дълго да му се наслади
и  така  красивата звездна Нощ се скъси.
В един тъй прекрасен топъл летен ден,
То ми призна, че на всяко дете сбъдва мечта
и че задължително трябвало и мен
Да дари с широка детска усмивка.
Аз и бездруго бях голяма щастливка,
но ми се прииска да видя синьото море.
И със своето семейство заминах на почивка.
Видях как слънцето изгрява на необятното небе,
усетих топлината на парещия  златист пясък.
И открих, че морските вълни, надарени с  чуден блясък,
бяха като дълбоките сини честни очи
на Лятото, което с усмивка ме бе дарило.
Навярно То там се е родило.
Това беше моето приключение лятно.
То бе наистина невероятно.
Но за съжаление видях,
че Лятото се готви за дълъг път
и осъзнах, че скоро заминава.
Ще порасне Нощта, ще се скъси Денят
и ще заглъхне нашата забава.
Но вярвам, то ще остане в нашите сърца
и през зимата ще си вземем от неговата топлина.
А прекрасните усмивки, които То ни подари,
Никога няма да слязат от нашите лица.
Обичаме те, мило  Лято! За всичко ти благодарим!
И за оставащото ни време кратко ще ти се насладим
Във вихрен танц, за всички ни любим
Обичаме те, Лято!

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“