За една чудесна и емоционална разходка на Паничище

Заедно със семейството ми отидохме на Паничище в един прекрасен хотел. Там имаше много весели случки, но някои от тях бяха и много, многоо изморителни. Първия ден като пристигнахме в хотела се настанихме в стаята. След това, разбира се излязохме навън. Отидохме в посетителския център. Там имаше много игри. Говорехме с животните по един странен телефон. Разпознавахме езерата и растенията. Разглеждахме скали и кристали. На връщане минахме покрай едно езеро, но то беше цялото заледено. Уморихме си и тръгнахме към хижата. Минахме покрай една "вълшебна пътека". Тя разказваше приказка, защото по дървета бяха закрепени рисунки, които сами по себе си бяха УДИВИТЕЛНИ. Прибрахме се в хижата и всички изпихме по един горещ шоколад, качихме се в стаята, изкъпахме се, починахме си и отидохме на вечеря.
 
На следващия ден станахме и отидохме на закуска. След нея потеглихме към лифтовете. Вървяхме цели 7 километра от които много се уморихме. Вървяхме, вървяхме и по пътя видяхме един прекрасен водопад и едни прелестни скали със скреж по тях. Снимахме си и продължихме. Намерихме една подкова, взехме я и след не много време стигнахме до хижа "Пионерска". Тя не работеше, но до нея имаше един "ресторант" в който седнахме да хапнем. Още с влизането майка ми се намръщи. Всъщност този ресторант не беше ресторант, а по-скоро някакво семейно събиране, но все пак на табелата пишеше ресторант... Седнахме поръчахме... и... ужас беше толкова разхвърляно. Готвачката почна да сменя памперса на бебето си на масата... ужас... майка ми побесня! Е, хапнахме и продължихме към лифтовете. С тях се качихме до хижа "Рилски езера" и от там до Седемте рилски езера. В нашия хотел се прибрахме вечерта към 22.30 и направо заспахме.

Тази 1 седмица беше страхотна! Това е най-хубавото ми преживяване за края на 2013 година!

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"