В интересния свят на подводниците

Много завиждаме на рибите и на русалките. Особено на онези риби, които живеят чак на дъното на морето или океана. Може да са грозни на вид заради липсата на светлина, но пък виждат такива неща, заради които си струва да си грозник. Дълбоко на дъното, под водата се крият такива чудеса, за които дори и не подозираме.... Всъщност подозираме... Изведнъж се сетихме, че не е нужно да си грозен и да си риба, за да стигнеш дълбоко под водата. Просто ти е необходим един огромен плавателен съд, наречен подводница. Чудили ли сте се някога как толкова огромно нещо като подводницата, толкова тежко, пълно не само с няколко души екипаж, но и с различни сензори, компютри и въобще машини за управление, не просто успява да се потопи под водата, но и да плува в нея. Ако днес сте настроени научно-приключенски то не затваряйте този текст, а продължавайте да четете. Защото точно в този момент ще ви отведем за кратко в чудния свят на подводниците!

Също като другите кораби, подводниците могат да плават на повърхността на водата, но и да се потопяват. Защото теглото, което подводницата може да „измества“ е точно изчислено и тя е точно толкова тежка. Това на практика означава, че налягането, което бута подводницата надолу, е същото, като това, което държи корабите на повърхността. Този феномен се нарича плаваемост. От него се възползват не само пиратските кораби, подводниците, лодките, но дори и поясите и всички неща, които хвърляте във водата или във ваната. Където има вода, има и плаваемост... Една подводница обаче се различава от другите кораби, защото може да контролира плаваемостта си. Това означава, че капитанът на подводницата може да реши кога тя да потъне в океана или да се върне на повърхността. За да се контролира този феномен, подводницата разчита на специални резервоари, които могат да се пълнят с вода или въздух. Ако екипажът е под водата, но трябва да се върне на повърхността просто пълнят резервоарите с въздух. Това прави подводницата по-лека от водата около нея, което я кара да се издига. Когато капитанът реши, че е време да се гмурне, въздухът се освобождава през специален отвор (почти като този, в който се налива бензин в колата), а резервоарите се пълнят с вода. Това прави подводницата по-тежка от заобикалящата вода, което я кара да потъне.

Сега може би се питате откъде по-точно под водата намират въздух... Много просто: на борда на подводницата има други специални резервоари заредени с въздух, които се използват. Освен това за спешни ситуации, има и още едни подобни резервоари, само дето при тях въздухът е под много високо налягане, за да може да се пълни по-бързо и съдът да се издигне бързо на повърхността. Всичко това звучи толкова интересно и забавно, нали? Само дето да живееш в подводница звучи така забавно само на думи. Има много предизвикателства пред живота под морето. Трите най-големи проблема включват поддържане на качеството на въздуха, снабдяването с прясна вода и температурата. Въздухът, който дишаме, се състои главно от четири газа: азот, кислород, аргон и въглероден диоксид. Поемайки си голямо количество въздух, телата ни използват кислорода от него. Когато издишваме, издишваме въглероден диоксид. С азота и аргона не правим абсолютно нищо. За да разберете по-добре какво имаме предвид си представете следното: затворени сте плътно в кутия заедно с всичките си приятели. Тя е толкова плътно запечатана, че единствения въздух, който имате е този, който е в кутията. Друг не може нито да влезе, нито да излезе. При подводницата е абсолютно същото!

За да може и вие и екипажът на подводницата да продължите да дишате, трябва да се случват три неща. Първо, трябва да има източник на кислород за съда, тъй като той все някога ще свърши. Кислородът обикновено се доставя на подводницата от резервоари под налягане. Компютъризирана система следи кислорода във въздуха и освобождава свеж кислород, когато той падне под определени стойности. Второ: издишаният въглероден диоксид трябва да се отстрани, защото иначе ще отрови въздуха. Отстраняването на въглеродният диоксид става благодарение на машини, наречени „скрубери“. Те използват натриева вар, за да улавят въглеродния диоксид от подводницата. Накрая издишаната влага също трябва да се отстрани, за да се предотврати конденз във вътрешността на кораба или оборудването. Това се извършва с обезвлажнители.

Това е само един от основните проблеми. Другият е, че както знаете, хората не могат да живеят без вода. Тъй като подводниците са обградени единствено от солена вода, те трябва да намерят начин да се снабдяват с прясна вода за пиене. Повечето от тях имат специално оборудване, което може да отстрани солите от морската вода, за да се превърне в прясна питейна вода. Този процес се нарича дестилация и е много важен, защото дестилираната вода се използва за всичко, от охлаждане на електронно оборудване до готвене и вземане на душ. Освен това тъй като подводниците са метални, те изстиват доста бързо. Това е така, защото металът е проводник на топлина и един вид я изнася от вътрешността на подводницата навън. Сигурно се досещате, че ако сте пили чай с метална лъжичка в него тя се нагорещява и чаят изстива по-бързо. Същото е и в подводниците. По тази причина, за да поддържат комфорта на екипажа, подводниците се нуждаят и от отоплителни системи. Естествено те имат такива, но се управляват трудно и сложно и затова само с тази задача всеки ден, по цял ден са заети цели 4-ма души.

Това е светът на подводниците – интересен и сложен!

Ако обичате да научавате различни интересни факти за подводния свят, то непременно прочетете:
Интересни факти за океаните
Десет впечатляващи подводни феномена, които ще ви оставят без думи
Саргасово море – морето без брегове
Морета, които светят като звездно небе