Училище като цветен лунапарк

Училището отвори очи и ме погледна. И аз го погледнах. Денят беше 15 септември. Колко много хора има в училищния двор!
За възрастните 15 септември е само един спомен. За малките първокласници той е първа среща и първи уроци. А за нас – учениците, е отново знания и труд, отново старите приятели.
Би звънецът, зашумя се. Чу се по двора смях и звън от детски гласове. Уроците от днес ни чакат с усмивка приемлива – май ще бъдат малко мъчни. В училище е хубаво, защото се случват все нови изненади. А в междучасието в коридора си пак с весели другари. Това се казва училище – в което има много деца и големи грижи. И всички се учат на наука, за да успеят и да сбъднат мечтите си.

Искам в моето училище винаги да има радост, весели игри и добро приятелство. Искам да учим забавни и интересни уроци. Искам да научаваме докато си играем. В училище да има повече място за забавления и игра. Искам моето училище да прилича на цветен лунапарк.

Участва в конкурса "Училището на моите мечти"