Моето и твоето училище – правят нашето училище

Аз съм дете на 12 години. Външно приличам на всички останали деца. Но само външно. Откакто съм се родил имам сериозен здравословен проблем, свързан с храносмилателната система. Децата на моята възраст ходят на училище, хранят се със снаксове, чипсове, хамбургери. Аз обаче не мога, затова бих искал в моето училище, както и във всички други училища, да има такова хранително разнообразие, че всеки да е с правото си на избор и да получава храната, която му е необходима.
Сега аз се срамувам да отворя домашен сандвич, от който знам, че стомахът няма да ме заболи. Притеснявам се, че може да стана обект на присмех, затова ми се иска за проблемите на децата да се говори в училище открито.
Ние не знаем какви са проблемите и потребностите на децата с дисграфия, дислексия, на хиперактивните, на децата с дефицит на внимание, на аутистите, на онези, които са с ментални проблеми. Много от тези деца при различни от общоприетите условия постигат доста високи успехи и резултати. Просто са им необходими повече ресурсни учители, различни обучителни програми, нови и адаптивни системи, различен режим на учене и почивка.

Всяко дете в училището на моите мечти трябва да има право на лично, персонално обучение при нужда. Когато не е разбрало нещо, то може да си запише час при конкретен специалист и да удовлетвори своята нужда. А какво става с децата, които са били дълго време болни, които са изоставащи? Обикновено отговорът е – те са жертва на хартиения успех и компромиса. Аз мечтая в моето училище помощта да е реална, да тръгне от самото дете.
Имам право на образование, получавам го, но имам право и на нещо, което да направи знанието ми по-пълноценно, по-истинско, по-осмислено, да ошири хоризонта ми. И не искам това да стане на база частни уроци, защото възможностите на децата, особено в крехка училищна възраст, не могат да бъдат определяни от финансовите възможности на техните родители.

Какво искам още в училище ли? Научавам за правата си от интернет, чета книжки. В час на класа сме говорили за тях, но някак всичко остава само на думи. Правата се разясняват и с листовки, но в действителност не се зачитат особено. В училищата има насилие и подигравки – по-големите ученици понякога вземат пари от по-малките. Случва се невинните уж шеги да прераснат в грубости и юмруци. В училище и до сега има деца, подложени на унижение от съученици, от учители дори. Кой контролира поведението на големите, кой обучава и организира психологически курсове и тренинги за изморените и еднообразни учители? Кой възнаграждава активните, иновативните преподаватели?
Бих искал в моето училище тези проблеми да ги няма!

Със сигурност в настоящите училища средата рядко е добра и благоприятна. Аз бих формирал мобилни групи за помощ от психолози, психиатри, невролози, педагози, които да се занимават с проблемите на децата от различно естество, които създават и проблеми в средата. Обикновено някъде това се прави с помощта на педагогически съветници, които в момента понякога попаднали в неясна за тях самите ситуация, я нажежават или предизвикват. Истински подготвените хора вероятно са някъде другаде, но не и в училищата, където трябва да бъдат гарантирани правата ни, както и където някои ученици трябва да научат, че освен права има и задължения, свързани с правилник, ред и пр.

Училището е моят втори дом – всеки има право на дом и на образование. Ние имаме право на интереси, имаме право да търсим как да задоволим нашите нужди. Предлагам всяко дете да може да избира поне измежду 15-16 СИП-а, които не е задължително да се провеждат на място, т.е. в сградата на училището. Група от класни преподаватели и специалисти в дадени области ще са в състояние по един път в месеца да посещават едно училище и да дискутират даден проблем, да дават насоки за проекти, реферати и други.
Често общуването следва да бъде виртуално, като се има предвид заетостта им, като се включват ученици от много училища, от различни градове на страната. Няма да бъде проблем да има сайтове с подкастове и всеки да качва предложения, да споделя разработки, видео, снимки с останалите по темата, които да бъдат обсъждани. Форумите създават разноликост, но и провокират дискусии, раждат истини, развиват.

Освен това в моето мечтано училище ми се иска да има повече зелени зони, места за пикник, места за игра, увеселителни площадки, места за творчество. Всички те да са добре поддържани, съвременни, с променяща се визия. Искам да има басейни, клубни спортове и часовете по физическо да не са омешани с другите часове, а отделени, с право на избор на вида спорт на ученика в даден брой часове, в дадени дни, отново с право на избор. Вероятно някъде дреме спортен талант, но учителят който хвърля с досада топката, за да почине и той самият, не прави спорт, а създава усещане за него като за нещо досадно, противно и налагащо се задължително. Предлагам от тези делегирани бюджети в училищата, за които говорят постоянно, да заделят някаква малка сума, за да плащат на треньори, които да учат децата на голф, на тенис, на плуване и никой на никого да не налага чужд избор.

Какво е моето мечтано училище ли? Това което гарантира, създава приятни усещания и в което някой вземе, че те и изненада я с парче торта, я с плодов кейк, я със сладолед? А защо пък и децата да не полагат грижа за него безплатно? А защо не и платено, като онези които искат да заработят някакви парички, не се грижат за животни или растения в парка, в зеленчуковата градина? Защо те не менажират училищния стол съвместно с екипа му? Защо не им се даде правото на детски кулинарни фантазии, на детски партита и празници? Защо моето мечтано училище не поддържа контакти с други мечтани? Защо не обединим мечтите си, за да се сбъдне мечтата ни?

Участва в конкурса "Училището на моите мечти"