Тракийската гробница

Гробницата е зидана сводова гробница близо до град Казанлък в Централна България. Тя е част от голям некропол, разположен в близост до древния тракийски град Севтополис. Датира от 4 век пр. н. е. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранно-елинистичната епоха. Неизвестният художник е работил с четири основни цвята: жълт, бял, черен и червен. Използвани са две техники: мокра фреска при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочки и завършваща с архитектурни детайли. Представените във втория фриз пеши и конни войски възпроизвеждат сцена на две неприятелски войски, като на западната стена е изобразена сцена на единоборство. Изобразено е историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел. В центъра на главния фриз, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, седнали край масичка с плодове, а около тях прислужници носещи дарове. Много реалистично е изобразена сцена на погребална церемония. Сплетените ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с покойника. Знатната съпружеска двойка е увенчана с лаврови венци, които са белег на героизма на траките.