Борисовата градина

Всички знаем от какво голямо значение са парковете и градините за големите градове – те осигуряват чист въздух и място за отдих на хората и са предпочитани за игра от децата. Затова и често ги наричат “зелените дробове” на града.

Най-големият парк в София е Борисовата градина. В него се намират националният стадион “Васил Левски”, стадион “Българска армия”, къпалнята “Мария Луиза”, много тенискортове, хиподрум и колодрум. Паркът има множество алеи и детски площадки. В Борисовата градина са разположени много бюстове на български революционери, писатели и народни будители. Тук е и големият паметник от социализма “Братска могила” и затова градината десетки години е била наричана “Парк на свободата”.

Борисовата градина е създадена през 1884 г. от швейцарския градинар Даниел Неф. Първите дървета в нея са били акации, айлантус, каталпа, японска софора, черници, платани и брястове. Няколко години по-късно акациите са заменени от горски дъб, ясен, явор и бреза и значителни количества черен бор и смърч, донесени от Рила планина. През 1906 г. управител на градината става Йосиф Фрай, който я доразвива като засажда двете главни алеи в долната част – липовата и кестеновата и създава множество цветарници и голям розариум. През 1940 г. се създава така наречения “японски кът” с цветя изпратени от Япония в знак на приятелски чувства от японския към българския народ.

Красотата на Борисовата градина, яснотата на нейната композиция и съвършенството на пропорциите я правят образец на българското градинско и парково изкуство, за каквато е обявена през 1986 г. През 2005 г. Съветът по туризма обявява градината за парк с национално значение и приема програма за нейното развитие, която включва възстановяване на езерото Ариана, езерото с липите и поставяне на табелки пред всеки интересен дървесен вид с информация за него.