Черен котарак
Котаракът срещнал жаба,
въпреки забраната на баба.
Тръгнал към реката
и оглеждал се във водата.
Бил суетен котарак,
но веднъж го щипнал рак
и зачервил му нослето,
два дни се криел зад гърнето.
-Ходи с вдигната опашка,
коментира го кокошка.
Минава ли през двора,
път му правят даже хора.
Хората са суеверни,
не котките са им другари верни.
Всички бягат настрани,
щом черен котарак върви.
2007г.
Стихът е от детската книжка „Усмивка“ с автор Наташа Панчева
Вижте още:
Пингвин и папагал
Бабата медуза
Дядовият двор
Ежко
Наско и Надежда
Моето село
Конче с китара
Палава маймуна
В планината
Zvetelina Tahtakova, 10 г.,
Публикувано на 25.01.2015
Много сладко стихотворение. Браво!