Част от пролетта

Горе на небето в облачна държава
живееше щастливо капчица такава:
по-бистра от сълзичка, по-мокра от море,
по-мъничка от копче, по-лека от перце.

Тя беше много смела и много любопитна.
Затуй веднъж реши се и с вятъра политна
надолу към земята по нишките дъждовни
далеч от висините и облаците родни.

Случи се така, че пролетната капка
скокна във пръстта като малка жабка.
– Ох! – дочу се тихо – Повече внимавай!
Костите ми счупи, кажи ми “извинявай”!

– Ах, моля извинете! Какво сте вие – цвете?
За мен сте непозната. Не, не ме бодете!
– Аз, първа съм тревичка. След мене идват други.
Цяла зима спахме, но Слънчо ни събуди.

Идва пролет нова, идва пролет млада,
въздуха изпълва с нежност и наслада.
Птиците долитат от южните страни,
кокичето с камбанка весело звъни.

Тревичката зелена, за слънчев лъч се хвана.
Той я дръпна леко и по-висока стана.
А капчицата топла чак сега разбра,
че всъщност тя самата е част от пролетта.