Кон
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто долье!
Не се заморявай,
гривата развявай,
под теб всякой камен
нека пуща пламен.
Че за мене вайка
моя стара майка:
бързам да я зърна,
па да я прегърна!
Трета е година
как съм на чужбина.
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!
коньо, вихрогоньо!
По туй равно поле
къмто нашто долье!
Не се заморявай,
гривата развявай,
под теб всякой камен
нека пуща пламен.
Че за мене вайка
моя стара майка:
бързам да я зърна,
па да я прегърна!
Трета е година
как съм на чужбина.
Тичай, тичай, коньо,
коньо, вихрогоньо!
Лятото на огнен кон пристига
Конете
Вълшебно лято
Деми Христова, 11 г.,
Публикувано на 26.02.2009
конете са много хубави
Бела , ,
Публикувано на 25.05.2021
Много ми хареса стихотворението, а конете са готини.