Светулка

На прозореца открехнат
книжката си бях забравил.
Влязох в мрака да притворя
двете стъклени крила.
Гледам — светлинка трептяща
дланите ми озарява;
то било една искрица,
то светулчица била!
 
Тя пълзи, заобикаля
като бучка
всяка буква,
по картинката се качва
до самите небеса.
И се спуска към божура,
който ален цвят разпуква,
към рисуваната капка
изумрудена роса.
 
Викам: „Гледайте — светулка
е дошла да ни гостува!“
Всички в стаята се сбират
и така се радват те.
Татко казва: „Търси място
в тоя цвят да пренощува.“
А пък братчето се смее:
„Май се учи да чете!“