Горска стряха

Дъжд се лее, гръм ехти
и светкавица свисти —
блесне,
тресне,
забумти.
А в полето вдига стан
едра гъба — дъждобран.
И под гъбата смълчани
животинки най-отбрани:
златнокрилата пчела,
дребна мравка с пипала,
и калинка,
и рогач,
и щурец —
свирец,
играч.

Дъжд се лее, гръм ехти.
Да вали и да трещи!
Те шептят:
— Додето спре,
ние тук сме си добре!
Пее майсторът-щурец:
— Тука сме като в дворец!
Малко тясно ни е — да,
но не ни вали дъжда,
а на сушина стоим
и от дъжд се не боим!

Дъжд се лее, гръм ехти,
блесне,
тресне,
забумти…
Но отмине ли — тогаз
ще настъпи чуден час,
слънчице ще заблести
и дъга ще затрепти.
Ще настане чуден ден —
светъл, хубав, прояснен,
всичко живо ще разбуди
да се труди,
да се труди!