Страстната седмица: Велики Четвъртък
На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина, предателството на Юда и съдът на Пилат Понтийски над Иисус. Затова четвъртък вечер в християнските храмове се служи утренята на Велики Петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т. е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към хълма край Йерусалим – Голгота.
Според народните обичаи, на този ден рано сутрин се боядисват великденските яйца – традицията позволява, освен на Велики четвъртък, яйцата да се варят и боядисват и на Велика събота. Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие. Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ или на другия ден.
След полунощ в събота, когато настъпи Великден, вярващите се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Воскресе!“, на което се отговаря с „Во истина воскресе!“.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците „панетоне“, а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът става популярен към края на XIX и началото на XX век.
