Спомен

Зън, зън, зън
чуден звън.
Слънцето грее,
птичката пее,
смях на деца,
усмивки на лица,
с трепетна крачка,
и цвете в ръка.
В двора се събират
малки и големи,
нетърпеливо чакат
в училище да влязат.
То всички приютява,
не се притеснява от това
кой какво представлява.
Всеки се старае
повече да знае.
След време,
когато мислите нахлуват,
почваш да мечтаеш
със сияен лик,
за училището мило,
спомен най – велик!