Мечта

Само с тънки летви две
и хартия нежна най-добре
се ражда леко, пъстроцветно
многолико и приветно.
Знаете, че е хвърчило,
ами би ли се родило,
ако няма го детето,
за да вика под небето:
“Искам, тате, моля, мамо,
дайте ми лепило само!"
После знам и за крилцата,
ще ги залепя с наслада,
а накрая ще му кажа:
"Тръгвай бързо, не към плажа,
искам към страните неизвестни,
дето слънцето да пее песни
и да връзва на децата
люлки със лъчи в позлата,
щом на тях се залюлееш
в смях света да го разсееш
от обиди, болки, срам.
Да заживее всеки в своя храм
- на радости, желания и вяра,
че така мечта се подарява!”