Слоновете се утешават един друг, когато са стресирани
Слоновете, също като маймуните, кучетата и някои птици от семейство Вранови, като гарваните например и разбира се, хората, са способни да проявяват съчувствие към себеподобните си – успяват да разберат, когато някой е тъжен, и се опитват да го успокоят. Това гласят данни от ново проучване публикувано преди няколко дни в научното списание "PeerJ".
Джошуа Плотник, поведенчески еколог в университета на Канчанабури, Тайланд и приматолога Франс де Ваал, доказали чрез контролирано проучване нещо, което хората, които работят със слонове отдавна са разбрали: животните, и в този случай слоновете, проявяват нещо много подобно на нашето съчувствие към ближния.
Учените наблюдавали африкански слонове на различна възраст в природен парк в Тайланд. Те отделяли всеки слон от стадото му и изкуствено предизвиквали ситуации, които да го стресират. Най-често като им пускали различни звуци като например шумолене, съскане на змии или рев на друг слон. След което внимателно наблюдавали какво ще направи стресираният слон, както и какво ще направят останалите от стадото му, когато той се върне при него. Такова наблюдение Плотник и Ваал правили по три часа на ден в продължение на една година. През това време, двамата учени установили, че слоновете, които не са пряко засегнати от стреса правели движения с хоботите си върху главата на стресирания им събрат, които много приличали на ласките при хората. А след това обгръщали главата им с хобота си, което много приличало на прегръдка и правели това, докато слонът се успокои. А често поставяли и хобота си в устата на стресирания, така те изпращали посланието: „Аз съм тук, за да ти помогна, а не да те нараня“.“ Понякога ако това не помагало, и други от стадото се включвали в успокояването и дори заставали в кръг около него. Според Плотник животните правят това, за да защитят своя събрат от евентуалната опасност, която може да дойде, защото когато слонът е стресиран, не би могъл да реагира правилно и да се защити.
Според други наблюдения, когато един екземпляр от стадото е ядосан, се ядосват и другите, това също било поведение на съпричастие.
Франс де Ваал казва, че изобщо не е изненадан от тези резултати и това, което е видял, защото съпричастността е обща черта на всички бозайници, независимо дали те са хора, маймуни или слонове. „Всеки слон се стресира, когато види своя приятел в затруднено положение или в беда и веднага отива, за да го успокои или да му помогне и това е чудесно. Ако можехме и ние хората да сме така, света щеше да е много хубаво място“ казва още де Ваал. И все пак, „Бях изненадан колко последователно е поведението на утехата при тези животни. Всеки път, когато един слон показваше признаци на страдание, веднага се появяваше някой, който да го успокои. В първите дни на наблюдението подозирах, че това е случайно и няма да става всеки път, но грешах – винаги идваше някой любящ приятел“, казва още ученият.
Други слонове издават звуци, напомнящи цвърчене. Тези характерни звуци не се издават от слонове, които са сами, отбелязва на свой ред Плотник.
А вие какво мислите, дали наистина слоновете са любящи и загрижени един за друг гиганти или учените просто са объркали наблюденията? А помните ли нещо интересно за тези животни, ако не, то сега ние ще ви припомним.
Слоновете са най-големите сухоземни животни на Земята и сред най-дълго живеещите бозайници. Малките на слона се раждат с тегло около 100 кг. Износването им трае 20–22 месеца и е най-продължителното при бозайниците. Слоновете живеят 70-80 години, но отделни индивиди живеят и до 100 години.
Слоновете обитават тропическите райони в Африка и Азия. Срещат се както в саваните и полупустинните области, така и в екваториалните гори. В миналото представители на семейство слонове, като мамутите и мастодонтите са се срещали и в Европа, Северна и Южна Америка, но тези видове са изчезнали.
Слоновете са най-едрите сухоземни бозайници на планетата. Най-едър е африканският саванен слон, който достига височина 3,5-4 метра, дължина 6-7 метра и тегло 6 500-7 999 кг. Азиатските слонове са по-дребни от африканските. Възрастните индивиди при индийския слон например достигат тегло 5 500-6 500 кг. Най-дребен е цейлонският слон, който достига едва 3 000 кг.
Слоновете се движат на стада, предвождани от най-старата и опитна слоница. Когато се почувстват застрашени, могат да станат изключително опасни. Слоновете са растителноядни. За да поддържат огромната си маса, те имат нужда от стотици килограми растителна храна дневно, както и от огромни количества вода, което създава проблеми по време на сухия период. Слонът консумира по 225 кг храна на ден и по 160 литра вода.
Освен звуците, които ние можем да чуем, слоновете издават инфразвук, за да общуват със себеподобните си. Тези звуци са с честота под човешкия праг на чуване и хората не могат да ги доловят. Ушите на слона са широки над 120 см. Когато му е горещо, той ги размахва, за да се охлади.
Поради високия си естествен прираст, населението на африканските и южноазиатските страни нараства с високи темпове. Това води до непрекъснатото унищожаване на естествените местообитания на слоновете. Така срещите между хора и слонове стават все по-чести. По официални данни слоновете са сред животните, които годишно убиват най-много хора. Вината за това не е в слоновете, а в хората, които непрекъснато ограничават ареала на големите бозайници. Днес на свобода са останали около 50 000 екземпляра поради изсичането на горите, в които живеят.
Снимка: sxc.hu
Вижте още:
Защо слонът има хобот?
