Изненадата с малкото коте Чернишка

Ще разкажа за една много забавна случка от лятната ваканция. Денят беше топъл. Слънчевите лъчи навлизаха през прозореца без да питат. Ранното утринно слънце напичаше безпощадно. Навън нямаше жива душа. Тук-таме в далечината се виждаше по някоя кола.
Аз седях замислена до прозореца, когато телефонът звънна – беше моята приятелка Европа (да тя наистина се казва така). Тя ми предложи да излезем. Чесно казано хич не ми се излизаше в тая горещина, но все пак приех.
Не след дълго аз и моята приятелка се запътихме към едно кафене, за да пием по една Фанта. Аз слушах музика и затова въобще не обръщах внимание на шумовете около нас. Европа ми каза, че е дочула мяукане от близките храсти и аз реших да проверя. След като мяукането се повтори още два-три пъти аз разбрах от къде точно идва то. Определено вече бях забравила за жегата. Мислех само за котешкото мяукане, което приличаше на зов за помощ. Приближих се и що да видя... в един стар кашон се бяха сгушили три малки котенца (две черно-бели и едно черно). Не знам защо, но на мен най-много ми допадна черното коте (то беше най-надежното от всички). Реших да го кръстя Чернишка. Черното коте беше толкова малко и безпомощно, че аз го взех в ръце и то се сгуши в мен.

Котетата се намираха близо до един паркинг. Пазачът на паркинга случайно ни чу, излезе и ни каза да вземем тези котки иначе неговите кучета щяли да ги сдавят. Европа ме издърпа и ми каза да ходим да купим мляко за Чернишка и нейните две сестри. Аз се съгласих. Ние отидохме до най-близкия магазин и купихме мляко, след което се върнахме и нахранихме котките. Аз без да мисля грабнах черното коте и казах на Европа да отидем до нас и да видим дали ще мога да го задържа. Знаех си, че няма да може и така и стана. Много се натъжих, че няма да го задържа и за това отидох в моята стая с него. Изглежда, че на котето много му хареса. Неговите малки сини очички се взираха в моите. Те бяха толкова ярки и приличаха на малки цветчета. Козината на Чернишка беше по-нежна от пух на врабче. Тя се сгуши в мен и започна да мърка като малко лъвче.
Чернишка реши да се разходи из моята стая. Тя се оплете в едно въже и беше много смешна. Аз се засмях и и помогнах да се оттърве от този "капан". За съжаление стана време да върна котето от където го взех. Стана ми много тъжно, защото вече се бях привързала към нея. Но все пак оптимистично си казах, че котето ще намери майка си и ще бъде щастливо. Европа все още беше с мен. Ние заедно върнахме Чернишка при останалите котета и си тръгнахме. Почувствах се много зле, но Европа ми каза да не се притеснявам и че всичките три котета ще са добре. Аз ѝ повярвах и се успокоих.

След като се прибрах беше станало късно и отидох да вечерям. През цялата вечеря мълчах, защото ми беше много тъжно, че не мога да задържа котенцето. След като се навечерях си отидох в стаята и веднага заспах. Сутринта се събудих много радостна докато не се сетих за котето. Станах и започнах да се оправям, за да отида на балет. Щом отидох на балет веднага с Европа веднага започнахме да обсъждаме котенцета, но Европа беше много притеснена и аз я попитах защо е толкова притеснена. Тя сподели с мен, че на път към школата за балет, решила да мине да види котенцата но видяла, че Чернишка я нямало. Щом чух какво ми каза аз станах и затичах към кафенето, за да се уверя дали това е вярно, но реших първо да мина през вкъщи, за да кажа на родителите си да не се притесняват. Щом пристигнах вкъщи майка ми ме попита учудено какво правя вкъщи и защо не съм на балет. Аз и обясних ситуацията и тя започна да се смее. Стана ми много странно, защото историята си беше трагична и я попитах защо постъпва така. Тя ме помоли да си затворя очите и ме поведе нанякъде. След няколко минути ми каза да си отворя очите и видях, че съм в стаята си, а на леглото ми се е изтегнал Чернишка.

Участва в конкурса "Моето най-страхотно преживяване"