Скок, подскок и много бели за отскок

Здравейте, казвам се Яница и съм имала много животни: папагали, куче, котка, зайци, рибки и сега отново имам кучета. Но сега ще ви разкажа за най-палавото ми животно – чинчилата Бъни.

Един ден мама каза да му сложа вода. Взех купичката за храна и му налях. После отидох в кухнята и когато се върнах, Бъни беше мокър до кости. Интересен факт за чинчилите е, че се къпят в специален пясък и ако се намокри се разболява лошо. Затова ме накараха да го суша със сешоара. Вече си бях научила урока и затова му слагах вода само в приспособено шишенце. Тогава пък се случи друга беля. Когато слагах храна на Бъни, изведнъж сестра ми ревна и аз се затичах към нея. Беше се спънала в килима. Мама и тате я сложиха да седне, а аз изтичах до моята стая за лепенка и какво да видя – вратата на клетката отворена а малкият приятел го няма. Дадох лепенка и казах на мама и тате, че съм оставила клетката отворена и чинчилата е избягала. Мама се побърка, защото я беше страх от Бъни. Тате се засмя, после ми направи забележка за разсеяността ми. След няколко минути всички бяхме в „бойна готовност“. Заобиколихме го. Изведнъж мама видя малкото животно наподобяващо катерица и започна да крещи:

– Ето го! Хванете го. Ето, ето го.

Но докато го забележим и той излезе през вратата.

– Защо не затвори. – скара ми се тате.

– Ами щях но...

И изведнъж някакво дрънчене ме прекъсна. Отидохме в кухнята и се оказа, че Бъни е под капака на едно тенджере. Попитах сестра ми какво става, а тя се разрева:

– И.. и... изплаших се и го п... похлупих с голямата ч... чиния! – започна да хленчи тя.

Взех Бъни и го сложих в клетката.

На следващия ден когато поисках да облека любимата си рокля с дълък ръкав тя беше проядена. Оказа се че има и други произшествия. Беше изял кабелите на компютъра. Изводът е, че колкото и да са палави, домашните любимци са част от сърцето ни.