176 години от рождението на Васил Левски

Днес се навършват 176 години от рождението на Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) – Апостола на свободата. Той е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя – Христо и Петър – и две сестри – Ана и Марийка.

Най-светлият образ в българската история останал в паметта на българите с няколко крилати фрази, най-популярната от които е: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си...“

Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, и с духовното си име дякон Игнатий. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „Св. Спас“ под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (вероятно 1861 г.) влиянието на Георги Сава Раковски спечелва Левски изцяло за революционното дело. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През 1867 г. става знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 – 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, за да подготви народа за въстание, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. Освободен, Левски се прехвърля в Румъния. След това отново се връща в Зайчар и пак заминава за Румъния.

В края на 1869 г. Левски участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на 1870 г. определя Ловеч за център на ВРО – „Привременно правителство в България“. На 7 януари (стар стил, Ивановден) 1872 г. основава в Троянския манастир първия монашески революционен комитет, чийто председател става йеромонах Макарий (от 1876 до 1897 г. игумен на манастира).

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.

На 26 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Съдът го осъжда на смърт чрез обесване.

На 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където еиздигнат негов паметник.

Прочетете още:
Васил Левски
Васил Левски – минало или настояще?
Паметникът на Васил Левски в София
Рецитал за Васил Левски
Васил Левски е Апостола на свободата