Съвременното училище – проблемът със заетостта на учениците

Един от големите проблеми, които занимават специалистите по образованието в почти всички страни е заетостта на учениците и разпределението на учебната програма.
В Турция например бюджетът за образованието представлява 8, 5% от държавния бюджет, което е пет пъти по-малко от военния бюджет. Заради липсата на средства и съответно на преподаватели и достатъчно класни стаи по-голямата част от училищата работят на две смени, но това обаче означава, че две деца от един клас се налага да ходят на училище по различно време – или сутрин от 7, 30 до 12, 30 или след обед от 13 до 17, 30. В някои турски училища в районите с гъсто население е въведен трисменен учебен режим.
Това означава, че учениците от първата смяна идват в 6, 30 часа, за да приключат до 11, 30, а третата смяна започва в 16, 30 и приключва в 21 часа. Това е и една от причините за бума в областта на частното образование за тези, които имат възможност. По принцип в държавните училища е предвидено класовете да имат средно по 35 ученици, но в момента броят им достига 85, а понякога и до 110! Преподавателите се оплакват, че дори през зимата прозорците трябва да са отворени, защото става прекалено задушно.

Дълго време соченият за пример германски модел – посещаване на училище единствено преди обед – е обект в последно време на многобройни критики. От една страна недоволстват родителите, за които е доста трудно да уплътняват значителното свободно време на децата си, а от друга наскоро проведено проучване извади наяве слабата подготовка на учениците.
В Германия учениците от началните училища свършват часовете в 12 часа, а по-големите им съученици в 14 часа, което е много неудобно за повечето семейства.
Единственото разрешение е работа на половин работен ден и то сутринта. Според проучванията 60% от германските родители се обявяват за промяна на неудобния училищен ритъм и в крайна сметка правителството реши да се заеме с проблема, въпреки че не влиза в неговите задължения, тъй като по принцип се управлява от местните власти на всяка провинция. Берлин реши да лансира програма на стойност 4 милиарда евро, в рамките на която 10 хиляди училища да бъдат пригодени за пълен учебен ден.

За френското училище може да се каже, че функционира на две скорости… Една четвърт от учениците в провинцията посещават училище само четири дни в седмицата, за сметка на което обаче лятната им ваканция е по-къса. Останалите ученици имат 5-дневна учебна седмица.
Властите в Париж решиха да направят реформа на училищния ритъм като дори поискаха да потърсят мнението на родители и преподаватели. Консултациите в началото на годината обаче претърпяха провал и ако не се постигне някакво съгласие, деца от началното училище ще трябва да ходят на училище и в събота като се има предвид все пак, че в сряда не се учи. По време на преговорите от френското министерство на образованието бяха повикали специалисти, които обясняваха на родителите, че почивката от петък вечерта до понеделник сутринта е прекалено дълга за учениците и се отразява зле на учебната им подготовка. По един въпрос бе постигнато съгласие и той се състои в това да се разпредели равномерно годишния училищен ритъм така, че седем седмици училище да се редуват с две седмици ваканция. В очакване на нови консултации през 2003-а година родителите ще трябва да се примирят с разминаването не само между Париж и провинцията, а и между началното училище и колежа за тези родители, които имат деца и в двете.

Амбициите, които има новият учебен план в българските училища, обучението да е според интереси и така учениците да са по-разтоварени, не се увенчават с успех. Часовете от общообразователната подготовка и т. нар. задължителноизбираеми часове са предостатъчни, за да изправят учителите и учениците в началото на всяка учебна година пред изпитанието наречено програмното разписание. Оказва се, че никакви компютърни програми не могат да се справят със създаването на седмичното разписание в училище, което задава ритъма на живота на учениците.
Няма и единен модел на програма. Най-малко месец и половина са необходими, за да може едно средно голямо училище да има работеща учебна програма. В първите дни програмата се прави ден за ден на ръка. Невероятният труд, който се полага, за да се нареди учебното съдържание съобразено с претенциите на отделните учители, с изискванията на ХЕИ, и накрая на учениците да няма два повтарящи се тежки предмета, дори не се заплаща. Обикновено човекът, който се натоварва с тази неблагодарна задача е някой от математиците. Редуването на по-тежките предмети с по-леки не помага особено много на самите ученици. Включването на час по физическо възпитание не се приема от децата като време за разтоварване и обикновено те гледат да си го спестят.
Почти няма училище в България, което да си позволи лукса учениците му да имат едносменен режим. Всичките учат на две смени, защото няма друга алтернатива. Само за първи клас е задължително децата да ходят на училище само сутрин.
Учениците още от втори клас започват да имат по пет часа всеки ден, а в по-големите класове 6-7 часа са обикновеното им ежедневие. И ако учат следобед, това съвсем им отнема времето за почивка, защото както се изразяват самите те – "целият ден е загубен".
Започват да учат в 13.30 и приключват в 17.30, а сутринта трябва да се подготвят. Седем часа на ден да седят някой да ги обучава и да изисква от тях през цялото време е прекалено.
В последните часове децата стават апатични и много трудно се задържа вниманието им, оплакват се самите учители. Затова от 9 клас нататък някои от учениците преминават на собствена избирателна система. Ходят на училище само когато ще има тест или контролно, ако знаят предварително, че ще ги изпитват.