Рождество Христово (Коледа)

На Коледа, един от най-големите църковни празници, християнският свят чества рождението на Сина Божий Исус Христос.
Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея на Римската империя, днешен Израел. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Йерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди раждането майка Му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения Младенец. В мига на Рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.

Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.

С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера. Коледа е народното наименование на Рождество. В някои краища го наричат още "Божик" и "Божич". В българската национална традиция празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ — с обичая коледуване. В него участници са само мъже — ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. Коледните празници продължават до Стефанов ден – 27 декември.