Бъдни вечер

Тази нощ е тайнствена. Тази нощ е свята. Предвечният Бог слиза от небесата, за да се сбъдне великата тайна на Боговъплъщението.

Бъдни вечер е семеен празник, наричан още Малка Коледа. Според библейското предание тогава започват родилните мъки на Дева Мария. Начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На трапезата се слагат само постни ястия, колкото повече са, толкова по-богата ще е годината.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, дома, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата на Бъдни вечер е богата и тържествена. Приготвят се нечетен брой ястия, като по традиция най-често са: фасул, пълнени чушки, зелеви (лозови) сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, орехи и плодове. След четене на молитвата стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството, според възрастта. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира до другия ден.

Днешната коледна елха замества Бъдника (пън от плодовито дърво), който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно — цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия Бъдник.