Роботът, моят приятел

Думата робот се използва по отношение на голям набор от машини, които могат да извършват движение и физически операции. Те се проявяват в множество форми, вариращи от хуманоид, който имитира човешката форма и начин на придвижване, до индустриални, чиито вид се определя от функцията, която изпълняват. Роботите могат да се групират на мобилни (в това число и автономни превозни средства), манипулаторни (индустриални роботи), и реконфигурируеми, които се приспособяват към задачата, която изпълняват. Те могат да се контролират от човек — например управляваните от разстояние роботи за обезвреждане на бомби, роботизирани ръце и др. Могат да действат в съответствие със заложена в тях способност за вземане на решения, предоставена от изкуствен интелект. Повечето съществуващи роботи попадат между тези две крайни категории и се управляват от програмирани компютри. Такива роботи могат да имат способности за обратна връзка, за да взаимодействат със средата, но не притежават действителна интелигентност. Думата робот се използва също така в общ смисъл за всяка машина, която имитира действия на човек във физически или мисловен смисъл.
Думата „робот“ произлиза от чешката дума „robota“, означаваща работа, но и ангария, изморителен труд (робски труд). Тя е използвана за първи път от писателя Карел Чапек в пиесата му „R.U.R.“ (Росумски универсални роботи), публикувана през 1920 година.

В пиесата на Карел Чапек роботите са продукти на фабрика за изкуствени хора, близки до днешната концепция за андроиди, машини, които могат да бъдат сбъркани с хора. Тяхната безжизненост постепенно се променя и поведението им започва да се ръководи от емоции и чувства. Един от проблемите в пиесата е дали роботите са обект на експлоатация и какви са последствията от отношението към тях. Според самия Карел Чапек, думата не е измислена от него, а от неговия брат, художникът и писател Йозеф Чапек. В своя статия за списанието Лидове новини от 1933 година Карел Чапек обяснява, че първоначално е възнамерявал да нарече създанията „лабори“ (от латинското „labor“, „труд“), но думата не му харесва и той иска съвет от брат си, който предлага „роботи“. Думата роботика, описваща научно-приложната област, изследваща роботите, е създадена от американския писател от еврейски произход Айзък Азимов.

Може да ви се струва странно, но технологиите в нашия свят са вече толкова напреднали, че роботите освен, че отдавна не са само по филмите и книгите, но и все повече започват да приличат на нас. Учените все още смятат, че роботите обикновено се използват за изпълнение на задачи, прекалено еднообразни, мръсни или опасни за човека. Това обаче съвсем не е така. Роботите, които днес се проектират, могат да тичат по-бързо от котка, да решават задачи, да приготвят напитки, да слагат храна на котки и още много други. И това не е всичко, тези учени, които са написали това ще се хванат за главата ако разберат следното. Японската компания Softbank представи робот с якото име Пепър. Той разпознава човешките емоции и реагира на тях. Как става това? Не е благодарение на извънземните или магия, тайната е следната. Този робот има много, много сензори (за движение, допир), камери, микрофони и други чипове, които анализират изражението на хората, интонацията, както и други параметри. Всичко това се сканира и тези данни отиват в малък компютър, който е „мозъкът“ на робота, в резултат на което роботът проявява човешки характер, подобен на този, който сме му показали в момента.

Не е много ясно? Сега ще разберете с този пример. Да речем, че навън е страшна жега и роботът ви носи студен сок от хладилника. Вие му казвате: „Мерси, приятел!“ и му се усмихвате. Роботът разпознава и запомня вашата реакция и знае, че ако вие му донесете нещо, трябва да направи същото. Този робот е специален и със друго. Неговият механизъм е концентриран изцяло върху емоциите. Други роботи могат да се движат, тичат и скачат. За разлика от тях Пепър не може да прави тези неща, но пък може да ви бъде истински приятел. Засега Пепър обаче ще остане в японската лаборатория още дълго време, за да бъде изследван и подобряван и поне за още няколко години ще бъде единственият по рода си. Но това е нормално, все пак трудно бихме могли да заменим истинските приятели, нали?

Какво мислите, трябват ли ви такива роботи ХОРА? Или учените се опитват да ги изобретят напразно?

Снимка: tvidi.ru