С мама и татко в неделя посетихме Мадара. Тя се намира на 15 км източно от Шумен. Историко-археологическият резерват Мадара се състои от няколко обекта. Много интересен е Мадарският конник. Той представлява скален релеф на човек, който язди кон и държи жезъл в дясната си ръка и гега в лявата, куче, лъв и змия под лъва. Екскурзоводката ни разказа как се тълкува този паметник. Конникът е земното съответствие на Слънцето, Кучето – на Луната, а Лъвът съответства на съзвездието Лъв с главна звезда Регул. Компютърният анализ чрез съвременните астрономически програми показвал, че взаимното разположение на Слънцето, Луната и Регул, както е върху релефа, се е случило в 165 год. сл. Хр. /година на Змията/. Тази година обаче съвпада с началната година на българската държавност в Европа, заложена в писмения паметник от VІІІ век Именник на българските ханове. Изводите са, че българите носят индоевропейско начало. Този паметник е под закрилата на ЮНЕСКО.
В основата на скалата, близо до релефа, има руини на постройки от различни епохи – дворци, древнобългарско езическо светилище от ІX век, църкви и манастири от XІ – XІV в. По 386 стъпала се изкачва Мадарското плато, където се намира Мадарската крепост. Там е и Римската вила – останки от жилищни и стопански постройки. Наблизо е археологическият музей.
Целият район на Мадара е известен като “Българската Троя”.
