Манастирът “Св. ап. Петър и Павел”

Ако пътувате от Попово за Велико Търново ще минете покрай също толкова малък град, колкото и Попово. Това е Лясковец. Само че, ако пътуването е преди изгрева на слънцето ще видите необикновено нещо. Наближавате В. Търново и изведнъж някъде в тъмното небе виждате огромна летяща чиния. Нейните лампи светят от високо, добре очертават полукръг и тяхното сияние се пръска нагоре и надолу. Сякаш светещото нещо кръжи над земята.

Това е така, защото “летящата чиния” е разположена върху висок хълм в Предбалкана. А това искрящо чудо е манастирът “Св. ап. Петър и Павел”, наричан още Петропавловски манастир.

В 5,00ч светят всичките прозорци на сградата, подредени на редове. Когато се изкачиш до нея, разбираш, че тя наистина е над другите. Не само, че е на високо, но и манастирът е заобиколен от гъсти гори. Затова в миналото тази непристъпна крепост е била убежище за много герои.

Сутринта в двора на манастира е много тихо, отворено за туристи. Красиви цветни лехи, стари лози, геран и вековни дървета. Църквата при манастира е изпълнена със старинни икони, по свещниците горят все още малко свещи. Усещаш, че някой те гледа и ти се усмихва, а пък не го виждаш. Камбаната бие и монахините се събират за сутрешна молитва. Два котарака се оглеждат в двора за закуската си. Чисти бели пердета потрепват около отворените прозорци на килиите, като че ли пожелават приятен ден на своите стопани.

Петропавловският манастир е основан в чест на Освобождението на България от византийско робство. Разрушаван и оскверняван от турците, той не запустява. През тежките години на робството той поддържа връзка с руски манастири и през 1708 год. руският цар Петър Велики подарява на манастира Евангелие, което сега се съхранява в Националния църковен историко-археологически музей в София. Манастирът активно участва в борбата срещу турските поробители. През 1874год. Иларион Макариополски открива първото духовно училище в България в Петропавловския манастир. Но през 1913 год. земетресение го разрушава. Остава само жилищната сграда на духовното училище, а сегашната манастирска църква е построена след това.

Ежегодно, през лятото тук се провеждат фолклорни празници, които винаги започват с една и съща народна песен: “Хоро се вие край манастира”.