Приключенията на Пиле

Тъй като с моята любима играчка никога не се разделяме, взех я и на клавиатурата. Тя погледа, погледа и много й хареса. Затова реших, че от моите писания няма нужда. Оставих я на компютъра и когато се върнах, тя най-съсредоточено довършваше следното писмо:
   
Привет. Казвам се Пиле, поради липса на друго хубаво име. Бистра е моята собственичка и много ме обича. Аз съм френско производство и майчиното ми име е Кот-Кот. Купиха ме от Метро на 23 март 2008 година. Тогава бях пълна с шоколадови яйца. Взеха ме след двудневното мрънкане на стопанката ми и тя беше много щастлива. Оттогава не се разделяме.
А нека ви разкажа истинската  си история. Или дали пък да не почна в стихове?

Златна есен е, студена есен
вече не чува се птича песен.
Отминаха бързо топлите дни.
Заводът на ъгъла пак си дими,
ето, започва есенен дъжд!
Всичко се случи така, изведнъж!

В завода беше много студено, спомням си. Аз виждах още, когато един работник уши изпъкналите ми очи. Бях последна на лентата и точно когато трябваше да ми направят тялото, красивият жълт плат свърши. Работникът се втурна нанякъде и донесе малко зелен плат от отделението за плюшени крокодили. Затова съм зелено Пиле. В камиона ме набутаха на най-мръсното място и аз съвсем загубих самочувствие. Гордеех се само с раираните си чорапки.
Когато пристигнах в Метро, вече беше март... Може би 16 март. За два дена всички мои братя и сестри бяха изкупени. Виждах всичко – децата взимаха някое от тях усмихнати и го купуваха заедно с майките си. Никой не забелязваше зеленото Пиле, затиснато в края на полицата.
Минаха 4 дни, полицата се опразни, а аз все още бях там. Докато най-накрая дойде стопанката ми и ме видя на пустото рафтче. Имам късмет, тя обича зелено. Но майка й не беше във възторг от идеята. Не знам какво стана, обаче на другия ден ме натовариха  в една желязна количка.”Божичко, отивам в склада!” помислих си аз.”Никога няма да стана любима играчка!” И заплаках. Тогава ме сложиха на една подвижна лента и аз разбрах - искаха да ме развалят! Да ме скъсат! И припаднах...
Когато обаче се събудих, видях се в ръцете на стопанката ми. Наоколо беше тихо и чисто. Сетих се – та аз съм в рая! Или пък – о, Боже! Купили са ме! Ура! Три пъти ура за собственичката! И си заживях щастливо...

Колкото до вашия сайт, най-много ми харесват онлайн-игрите. Ама вие да не си мислите  че през цялото време пред компютъра съм писала... Охооо!

Ах ти, Пиле!

Участва в конкурса "Моята любима играчка – конкурс за снимка и разказче"