Понито Вихър

Понито Вихър отвори очи,
ухае на пролет, тихо ръми,
тревата е толкова свежо зелена -
на двора за него тя е родена.

Понито Вихър разтърси глава
с няколко скока прогони съня,
блеснаха в гривата капки роса -
отново с баня започва деня.

Понито Вихър закусва трева,
салата от люляк и бяла бреза,
пийва вода от ведрото на двора -
учудено гледа всичките хора.

Понито Вихър си прави прическа -
фризьори са всички с гребен и четка -
решат го, сплитат го, панделки слагат
опашката вчесват, шнурчета стягат.

Понито Вихър потропва с копита,
иска на воля с децата да тича,
конец на хвърчило в галоп да разплита -
в почуда да гледат как бързо полита.

Понито Вихър обича да пита:
Звездите не са ли искри от копита?
Дали по дъгата може да тича?
Липата на есен защо се съблича?

Понито Вихър разходки си прави,
обича да ходи на детски забави:
с кастанети да трака, да свири на туба,
а щом се развихри танцува и румба.

Понито Вихър вече порасна,
всички ще черпи - торта сметана.
Шест свещи се готви от раз да издуха
и пръв на купона балони да пука.

Понито Вихър ябълки хрупа,
децата му носят - то няма насита,
червени и сладки - хич не подбира,
накрая предлага - Хапнете и вие!

Понито Вихър потока прескача,
с пеперудите пъстри пак се закача,
момченце го вика, момиченце чака -
при тях да дотича, със скок през клонака.

Понито Вихър обича с децата
из поляни да тича, да скача в тревата!
В тръс елегантно повдига крачета,
после в галоп се състезава напето!

Понито Вихър е засмяно, щастливо!
Приятели има то - всички деца.
Когато са заедно е толкова мило -
обича ги, а и те му отвръщат така.

Понито Вихър ляга да спи
щом по небето просветнат звезди.
Сгушва се тихо близо до мама
и сладко заспива след целувка голяма.

Аз-детето осинови понито Вихър