Покана

-Ах, здравейте - рече Охльо
на голямата муха.
-Брей, навън е страшна жега,
пак ще ме
върти глава!
Гледам, седнали сте, Охльо,
да си пийвате вода...
-Ех, простете некултурно
аз постъпих с Вас сега!
Жалко, че не се досетих,
заповядайте, седнете!
И какво да ви почерпя?
Вий сама си изберете!
-Йогурт, май ми се похапва, със
кайсийки овкусен...
Лесно ще си го набавя -
там едно дете яде...
Много май, не му е вкусно,
някак нервно се върти...
Ох, сегинка ще си кусна,
докато се инати!
-О, недей, да не пострадаш,
преди малко аз едва
неудавих се в бозата, дето онзи там
разля!
-Само малко ще си близна,
толкова ми се яде! Ти поръчай дотогава
със сметана нес-кафе!
Ох, че стиснато дете!
Уж неиска да яде, а като си лапнах аз
със ръка замахна:
Фрас!
Хвана ме, за проклетия,
аз добре че отлетях!
Цялата треперя, инак
щях да го науча аз!
-Чакай, ти не се люти!
Шум невдигай до небето,
ще ти мине, забрави,
ето,пийни си кафето!
-Там,зад
ъгъла отвори
Кумчо Вълчо ресторант.
Охльо,каня те другарю,
да вечеряш с мене там!
-Юпи-и-и! Вие сте прекрасна, как да не Ви уважа!
Ала ще пристигна утре -
я ме вижте-аз пълзя...