стихчета от деца

Начало | стихчета от деца | Азбучна изповед

Азбучна изповед

Владислав Дацов – 15 г., София | 2006-05-22

Ако можеше поне
болката да намалее,
виното те вкарва в грях,
грехът над теб се смее.

Доброто идва с обичта,
емоции и тук присъстват.
Жалко става за онези,
за които те отсъстват.

И нека върху раните ни стари
йод не слагаме отново.
Като воини - фронтоваци
лекуващи врага с олово.

Между нас и този свят
нека не строим стени.
Обидата ще намалява
после пък ще се стопи.

Разумът предпазва с мъдрост,
сърцето от любов гори,
трябва да поставим в равновесие
умът и чувствата добри.

Фенера, гаснещ ще запалим,
хлад не ще се възцари,
царството на радостта
чернота не ще петни.

Шалът на мечтите светли
ще обгърне нашите души
ъглите стават озарени - идват
юнските прекрасни дни,
ярки слънчеви лъчи.



Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град