Писмото на Джери

Един зимен ден, Джери написа писмо до Дядо Коледа. Но тъкмо когато щеше да го пусне в пощенската кутия, духна силен вятър. Джери изпусна писмото и то излетя. Вятърът го понесе нанякъде. То летя, и летя, и летя, докато не се приземи на камък пред една пещера. От нея излезе Мечка. Да, същата онази Мечка, чиято храна открадна Заека и на всичко отгоре я настъпи по носа и я събуди. Мечката се протегна, погледна към слънцето, а след това видя, че навън има сняг. Видя и писмото на Джери. Наведе се и го вдигна.

– Хмм, какво е това ? – запита се тя на глас.

А после реши и отвори писмото. Разгледа го и по картинките разбра, че това е писмо за Дядо Коледа. Реши, че то трябва да стигне до получателя си. Отиде при Кълвачка. Заедно отново го разгледаха и Кълвачка каза:

– Аз познавам един от елените на дядо Коледа. Ще го извикам, за да му го занесе.

Мечката се почуди и каза:

– Много добра идея, но как ще го повикаш?

– Спокойно, остави това на мен. От теб се иска само да пазиш тишина. – каза Кълвачка.

Настъпи тишина. Кълвачка пое дълбоко въздух и... започна да чука с все сила по кората на едно дърво. За малко да спука тъпънчетата на мечката. Спря, заслуша се дали идва някой. Но... нищо не се чуваше. След малко доловиха тропот на копита. Огледаха се и видяха как Рудолф препуска към тях. Те много се зарадваха. Рудолф спря до дървото.

– Какво има, стара приятелко? – попита той.

Кълвачка и Мечката му разказаха за намереното писмо.

– Хмм, ясно. – каза еленът. – Значи аз имам важна задача – да занеса писмото на дядо Коледа.

– Да. – каза Мечката.

Еленът взе писмото и полетя към дома на дядо Коледа. Мечката благодари на Кълвачка за помощта и се прибра в пещерата си да чака пролетта.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“