На цирк

Сестрите Рамона и Бийзъс живееха в малък град. Въпреки това никога не скучаеха.Един ден в празната къща до тях се нанесе семейство с две деца – Лина и Нико. На Лина никак не ѝ харесваше тук, защото ѝ липсваха приятелите. Нико не беше съгласен. Той смяташе, че новата им къща е чудесна.

След седмица двамата се престрашиха и отидоха да се запознаят със своите съседи – Рамона и Бийзъс.

– Ние живеем във високата зелена къща до вас. Идваме да се запознаем. Аз съм Нико. – каза момчето.

– Казвам се Лина. – нацупено се представи и сестра му.

Сестрите много се зарадваха и предложиха:

– Искате ли да ви покажем любимите си игри?

Лина и Нико само това чакаха. Заформи се чудесна игра, с която поставиха началото на ново приятелство.

На следващата седмица в града пристигна цирк. Новите приятели веднага се озоваха на опашка за билети. Взеха си захарен памук и пуканки. Настаниха се удобно на първия ред. Представлението започна. На манежа излязоха водещият и клоуните. Публиката се забавляваше от сърце. После излезе слончето Дъмбо със своя дресьор. То направи няколко номера, а после разпери големите си уши и полетя. Всички ахнаха, а от хобота на Дъмбо се сипеха цветя и бонбони. После на манежа последователно излизаха най-различни животни. Някои от номерата им бяха смешни, а други – страшни. В края на представлението на манежа излязоха няколко маймунки. Те показваха своите трикове, но в един момент две от тях се отделиха и застанаха пред децата. Погледнаха ги в очите и... грабнаха памука и пуканките от ръцете им. Рамона бързо скочи след нападателите. Част от зрителите бяха стреснати, други се забавляваха, а трети не знаеха какво става. Дресьорът на маймунките спря Рамона, извини се и обеща безплатни снимки с Дъмбо за нея и приятелите ѝ. В края на деня Лина, Нико, Рамона и Бийзъс бяха изтощени, но доволни от приключението в цирка. Имаха и снимки за спомен.

Участва в конкурса „Моите любими книжни герои в една история“