Пет лесни и приятни начина за подобряване на комуникацията между учители и ученици

Всеки знае, че да бъдеш учител в наши дни не е никак лесна работа. От един учител се изискват толкова много неща. Много хора смятат, че учителите трябва просто да преподават качествено и ясно на децата и това е. Има обаче още толкова неща, които се изискват от един учител. Попълването на какви ли не документи, проверката на контролни, подготвянето на уроците за следващите дни. Прибавяйки към това многото деца в един клас и няколкото палави от тях, които често развалят дисциплината плюс ниското заплащане и ето ти рецепта да се откажеш от своето призвание, от призванието на учител. Въпреки всички тези проблеми обаче много учители остават такива и упорито продължават да обучават децата ни. За тях предлагаме няколко интересни и полезни идеи споделени от учители в Европа, които може да не помогнат за вдигането на заплатите, но пък ще направят това, което се случва в класната стая колкото е възможно по-спокойно и приятно за всички.

Всички знаем, че постигането на такава нирвана в класната стая изисква връзка между учениците и учителя. Само когато децата се чувстват обичани и разбирани, се чувстват сигурни и спокойни. Но как да формираме тези истински, любящи взаимоотношения? Чрез общуването естествено! Затова ето няколко полезни идеи.

Учителска поща

Малка пощенска кутия направена дори от картон или пък просто украсен кашон върши чудеса! Сложете на бюрото или друго удобно място и кажете на учениците си, че ако се притесняват да ви кажат нещо или пък дори имат критики към начина ви на преподаване, които смятат за основателни, но се притесняват да ви ги кажат, могат да ги пуснат в „учителската поща“. От опита на повече от 100 учители в 5 държави това е един наистина ефективен начин за общуване, който изгражда доверие между ученика и учителя. А когато децата получат и отговор на своите писма се чувстват специални и разбрани.

Силата на малките бележки

Друга интересна и доста полезна идея е писането на малки бележки с похвали за учениците. Разбира се това не бива да става всеки ден, но, казват много учители от Франция, един път седмично ако отделите около половин час и напишете малка бележка с похвала за всеки ученик, която да залепите на чина където седи преди да дойде правят чудеса. Децата се чувстват приятно и учат с още по-голямо желание и старание. Похвалите могат да бъдат всякакви: за добре написаното домашно, за отличното представяне на теста и дори за добрата дисциплина.

Тефтерчета за разговори

Това също е една доста добра идея за споделяне на нещата, които не могат да се кажат очи в очи. Нека за всеки ученик да има по едно тефтерче, което да служи за бележки само между вас и него. Оказва се, че по този начин в повечето случаи децата наистина се отпускат и започват не само да питат за нещата, които не са разбрали в часа, но не искат да признаят пред всички, за да не изглеждат глупави, но и питат за семейството ви, дори ви оставят специални послания и смешки. Една учителка от Германия разказва, че с тези тефтерчета, не само че общуването е станало много по-добро, но децата лека-полека започвали да се отпускат да говорят и пред всички. А представете си каква била изненадата, когато един от учениците дори написал цяло стихотворение за любимата си учителка.

Разговори в междучасието

Естествено е, че както децата, така и учителите искат да си починат в междучасието, но няма никакъв проблем ако отделите 2-3 минути, за да поговорите с тях в не толкова формална обстановка, почти като приятели. Можете да ги попитате как е минала вечерта им, гледали ли са някой интересен филм или коя е последната книга, която са прочели. Това помага на децата да се отпуснат и да разберат, че учителят често има почти същите интереси като тях.

Споделяйте обяда или закуската

„Закуска или обяд с учениците ми е най-полезното нещо, което мога да направя“ – споделя учител от Швеция. „Говорим си за какви ли не неща, разказваме си вицове, оплакваме се от досадните братя и сестри, спорим коя видеоигра е най-добрата в света и други подобни теми. Наистина това са най-ценните 20 минути от училищните дни. Не правя това всеки ден, защото и аз понякога искам да остана насаме и да си почина, но няколко пъти седмично отделям такова внимание на учениците си, за да ме имат не просто за строгия учител, който им дава куп задачи за домашно, но и за приятел. Това наистина има ефект, защото само след няколко споделени хапвания децата започнаха да споделят по-често с мен, когато не разбират нещо, а да не говорим, че няма нито един без домашно. Нещо, което преди почти не се случваше!