Пепеляшка по Роалд Дал

Пепеляшка
Мислите, че знаете тази приказка добре.
Но грешите. Истинската ще ви потресе.
Фалшивата – онази, която вие знаете,
скалъпена преди години била е...
Направили я по-весела и лековата,
само и само да не плашат децата.
Все пак началото вярно е почти,
където се разказва как Грозните сестри,
нагиздени поели към бала в палата,
докато Пепеляшка горката
останала заключена в мръсното мазе,
пълно с изгладнели плъхове.
Гадинките започнали да ѝ гризат нозете.
Тя завикала: „Помощ! Навън ме пуснете!“
Виковете чула феята добра
и се появила сред облак светлина.
„Добре ли си, скъпа?“, попитала тя.
Пепеляшка се сопнала: „Едва се държа!“
По стената заблъскала яростно с юмрук
и извикала: „Искам на бала! Измъкни ме оттук!
Другите отидоха на дискотека в двореца!
Искам нова рокля! Искам и карета!
И обеци диамантени със златен обков!
Сребърни пантофки и чорапогащник нов!
Ако отида на бала така пременена,
красивият принц ще се влюби във мене!“
Феята възкликнала: „Но така кажи!“
И от вълшебната пръчица хвръкнали искри.
След миг Пепеляшка се озовала на бала
и в танц вихрен с принца се завъртяла.
Щом видели я притисната в силните му гърди,
от завист разтреперили се Грозните сестри.
Самият принц пък зяпал я с отворена уста,
онемял и запленен от дивната ѝ красота.
Часовникът тогава ударил полунощ
и звънът му отекнал из двореца с мощ.
Пепеляшка възкликнала: „Трябва да вървя!
Иначе вкъщи ще ми извият врата!“

Откъс от книгата „Отвратителни рими“