31 интересни и разнообразни неща, които да направите до края на август – научете три незабравими стихчета за лятото

Кога за последно учихте нещо? Сигурно повечето от вас имат чувството, че е било много отдавна макар че лятната ваканция не е чак толкова дълга. Наистина можеше да бъде и много по-дълга, но като се замислиш май времето е достатъчно, защото сигурно имате чувството, че вече сте забравили как се учи. И да ви кажем честно по-интересно и разнообразно нещо от това да учите през лятото няма как да съществува. Но спокойно, нямаме предвид някоя сложна химическа формула или учебника по математика за следващата година. Предлагаме три весели летни стихчета, които ще ви забавляват, но и ще припомнят на мозъка ви какво беше да запомняш неща. Опитайте – гарантираме, че колкото и странно да звучи, ще ви освежи и ще даде по-лесен старт на учебната година след това. Друга интересна идея – опитайте се да преведете стихчетата на езика, който учите. Доста е трудно, но е занимателно, пък и след 15 септември можете да покажете опитите си на преподавателя, гарантираме, че ще е много изненадан и кой знае, като нищо веднага ще ви пише първата шестица за интересния опит през лятната ваканция.

Лято в България

Петя Дубарова

Огнено слънце изгрява,
лъчите красиво трептят
и славейче чудно запява,
запява със него светът.

Високо южнякът се носи,
полюшват се в песен жита
и лято с краката си боси
все тича сред пъстри цветя.

Запяла е днеска земята
и всичко във радост блести.
Комбайни боботят в полята
и песен щастлива лети.

Лято

Елисавета Багряна

Няма облаче в небето,
ясно, топло лято.
Нивите узрели светят,
сякаш чисто злато.

И сред тях жътварки жънат,
с кърпи забрадени,
в житото до пояс тънат,
весели, засмени.

Цял ден жънат те и пеят
песни на припявки,
класовете се люлеят
в техните задявки.

А отгоре във небето
леко се издига
и трепти, трепти с крилете
малка чучулига.

Лятото рисува

Кинка Константинова

Видях и ще разкажа
как лятото рисуваше на плажа.
Погалени от синята му четка,
изплитаха вълните синя плетка.

Но пяната и корабите цели
оставаха си бели.
По небесата четката премина,
но вече беше бледосиня.

Чадърите на плажа не забрави –
нашари ги червени, резедави.
И пясъците щедро и богато
намаза със боя от чисто злато.

А мене щом видя, за да съм здрава,
направи ме кафява.