Откривателят на емоджитата е...

Чували ли сте някога някой да казва, че една снимка струва колкото хиляда думи? Това може да изглежда като много объркващо изречение в началото, но ако размислите ще видите, че има много смисъл. Обичате ли да гледате ваши стари бебешки или детски снимки, такива, на които сте били по-малки или пък още по-интересното – снимките на вашите майки, бащи, баби и дядовци. Трудно е човек да си представи, че и те някога са били деца и са правели бели, но албумчето пълно с картинки го доказва. Да не говорим пък колко спомени и емоции може да предизвика една снимка и ето вече разбрахте първото изречение, което ви казахме. Понякога и хиляда думи не стигат, за да обобщите чувствата, които снимка от хубав момент може да предизвика у вас. Всъщност картина или прост визуален образ може да ви помогне да изразите чувства и емоции, които може да не успеете да предадете адекватно само с думи. Ако някога сте общували с някого чрез електронна поща, текстово съобщение или някаква друга форма на електронни съобщения, знаете, че само думите невинаги ви позволяват да комуникирате ефективно.

За щастие, нашите компютри и смартфони днес са пълни с всякакви изображения, които можем да вмъкнем в съобщения, за да помогнем за по-ефективната комуникация. Ние ги наричаме емоджита, а децата днес трудно могат да си представят времето, когато хората трябвало да комуникират, без да се възползват от жълтите личица.

Вярно е обаче. Още в края на 90-те години на миналия век трябваше да разчитаме предимно на думи, за да общуваме с другите. Можете ли да си представите? За щастие, всичко се промени през 1998 г., когато един японски програмист на име Шигетака Кюрита изобретява емоджитата. Кюрита работи за NTT DoCoMo, голяма японска компания за мобилни комуникации. Той бил част от екип, натоварен с разработването на първата мобилна интернет система на компанията. Тяхната система ограничава потребителите до 250 знака в съобщенията, така че Кюрита смятал, че емоджитата ще позволят на потребителите да комуникират по-ефективно, като използват по-малко данни. Първият набор от емоджита съдържал 176 прости 12-пикселни изображения, които изразявали разнообразни емоции и идеи, включително и такива за неща като времето, храни, напитки, чувства и настроения. Програмистът почерпил вдъхновение от японските комикси (манга) и логографичните китайски знаци, използвани в съвременната японска писменост (каджи).

Думата емоджи буквално означава „картина“ (е) и „характер“ (moji). Емоджитата са различни от емотиконите. Емотиконите имат подобна цел, но те са съставени от обикновени знаци. Например, можете да създадете усмихнато лице, като използвате двоеточие, тире и скоба: :-). Емоджитата от друга страна са действителни картини. Вторите веднага станали огромен хит в Япония и само няколко месеца след появата им на белия свят са приети и от други японски технологични компании. Вярно, че отнело известно време да излязат от границите на страната, но пък днес вече всички ги използваме непрекъснато. Популярността на емоджитата в България се дължи главно на социалните мрежи и смартфоните. В края на 2010-та година те стават истински хит и у нас и се използват все повече и повече.