Откъс от книгата „Как да дръпнем дракон за опашката“

1. Урок по извеждане на стадо елени на паша, яздейки дракон
Хълцук Кръвожадни Херингски Трети така и не забрави деня, в който за първи път се сблъска с Дракон Екстерминатор.
И как би могъл?
Това беше едно от най-страховитите преживявания през неговия кратък, но пълен с приключения живот.
И ето го сега в средата на огнения кръг, който непрекъснато се стесняваше и изход не се виждаше, а през огнените езици пълзяха и все повече се приближаваха злокобните леопардови шарки, дебнещите силуети на Драконите Екстерминатори, които остреха нокти и се готвеха да скочат и...
Почакайте за миг.
По-добре да започна от самото начало.
Всичко се случи по време на горещата вълна през август, което е доста чудно, тъй като месец август в териториите на Викингите обикновено е доста хладен и влажен. Но през лятото времето се затопляше все повече и с покачването на температурите Хълцуковият дядо, Стария Бръчко, си знаеше все своето – че неочакваните горещини са ужасна прокоба, че на запад се е събудил нов вид ужасни дракони, които се готвят да се спуснат върху тях и да посеят навсякъде огън и разруха...
Ала за жалост, никой не възприе думите му на сериозно, защото той не бе много добър в пророкуването.
Точно в този ден слънцето безмилостно жулеше земята и мочурливата почва на остров Бърк, сякаш бе объркало пътя си и се бе озовало в Африка.
В небето не се виждаше нито едно облаче (нищо, като изключим Дракона Екстерминатор).
Хълцук Кръвожадни Херингски Трети, единствен син на Главатаря Стоик Грамадански, бе включен в Програмата за трениране на пирати за нуждите на Хулиганското племе на остров Бърк.
Неговият учител Храчко Оригвалски бе решил, че точно в този необикновено тих и задушен летен ден, когато искреното желание на всички бе само едно – да намерят хубава сянка и да се изтегнат под нея, да опразнят до дъно роговете с хубава студена вода – та тъкмо днешният ден би бил ИДЕАЛЕН да проведат урока по извеждане на стадо елени на паша, докато яздят драконите си. Хълцук не бе съгласен с Храчко Оригвалски.
Ала Храчко Оригвалски не бе питал Хълцук за мнението му по въпроса.
А самият Храчко бе двуметров ненормалник, който отлично владееше брадвата – не беше от учителите, с които би могъл да спориш.
И ето ги сега дванайсетте ученици от Програмата: подредени в крива и оклюмала от жегата редица, те стояха на половината път до Голямата планина и махаха с ръце, за да прогонят комарите, които се събираха на огромни облаци в неподвижния и спарен въздух.
Тук беше и Хълцук Кръвожадни Херингски Трети, героят на тази история, колкото и да е чудно това, тъй като той бе изключително обикновено момче, чиято рижа коса, сресана или несресана, винаги стърчеше право нагоре, така че външността му не намекваше за какъвто и да било героизъм.
Тук беше и Рибоног, най-добрият приятел на Хълцук, единственият участник в Програмата за трениране на пирати, който биеше дори Хълцук по лоши за един Викинг качества. Той страдаше от астма, екзема, късогледство, беше дюстабанлия, коленете му бяха криви, имаше алергия към влечугите и пирена, както и към животинските кожи, при това не можеше да плува. Страшно приличаше на бобова шушулка с нахлузени на нея очила.
Присъстваше и Сополак Смръдняк. Приятно хлапе, ако по една случайност харесвате досадни подрастващи момчета, целите татуирани в скелети, които се заяждат с всичко, що се движи и е по-дребно от тях.
Ето го и Кратун Младши. Истинско удоволствие за очите, ако по една случайност ви се нравят малки пъпчиви смотаняци, които си бъркат в носа и спят с брадвичка под възглавницата си.
И Кучипръд Умника, най-едрият, обилно потящ се и същевременно най-малкият от тях, притежаващ цялата грация и непреодолим чар на прасе, нахлузило шлем
Всички присъстваха – една ужасна сбирщина от пъпчасали Викингски хлапета, а Храчко ги ругаеше по своя обичаен енергичен начин.
– ТАКА! – викна Храчко, а потта се стичаше по алените му като на варен рак бузи и навлизаше в брадата му, превръщайки я в оклюмала спарена растителност, подобна на джунглата в сезона на дъждовете. – ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ВСИЧКИ СТЕ ДОНЕСЛИ ЛОВНИТЕ СИ ДРАКОНИ?
Всички бяха донесли ловните си дракони. Всички, с изключение на Главчо, който бе толкова глупав, че не разбираше нищо от онова, което му се говори. Бе донесъл своята ловна КАНА, което бе съвсем различно от казаното.
Ала всички останали бяха довели своите ловни дракони.
Повечето от драконите бяха толкова сърдити, задето ги бяха повикали на тази мисия, колкото и техните стопани: дишаха тежко с увиснали от устите раздвоени езици и размахваха опашки, за да пъдят комарите и мухите.
Пламка, драконът на Сополак, напомнящ огненочервен ротвайлер, с лице като на високомерен алигатор, правеше опасни извивки около краката му и се чудеше дали няма да си навлече беля на главата, ако внезапно забие зъби в огромния тлъст и космат Храчков задник.
Ако откъснеше достатъчно голямо парче, това би могло да прекъсне урока, за да може Храчко да се придвижи до Полевата болн...
Ала реши, че може да си навлече беля, и с нежелание се отказа.
Страховита крава, драконът на Рибоног, единственият ловен дракон вегетарианец, за който сте чували някога, заспа в ръцете на стопанина си по пътя нагоре, а Рибоног се мъчеше да подпира главата му така, че никой да не усети, че е заспал; той бе наострил уши, тъй като Храчко виждаше всичко и много държеше всички да слушат урока му в пълно съзнание.
Останалите дракони се бяха сврели в краката на стопаните си или се рееха във въздуха току над главите им и копнееха да не са тук, а някъде другаде.
Хълцуковият ловен дракон Беззъбчо бе най-дребният, светлозелен Обичаен, или Градински дракон, приблизително колкото непослушен дакел или териер лисичар.
Той бе и единственият дракон, въодушевен от експедицията почти колкото Храчко. Беззъбчо нетърпеливо влизаше и излизаше от Хълцуковата пазва, дърпаше ризата му, клъвваше го по коремчето, после се залавяше за яката му и кацваше на главата му. Настаняваше се върху Хълцуковия шлем, разперваше крила и дюдюкаше с накъсаното си възбудено гласче, след което отново подскачаше надолу по тялото на стопанина си.
– Ннняма ли да зззапочваме? Зззапочваме ли? – чуруликаше Беззъбчо. – Кога ще зззапочваме? Ссслед колко минути? Нека Безззъбчо да е пърррви! Аз! Аз! Аззз!
– Успокой се, Беззъбчо – прекъсна го Хълцук, когато Беззъбчо случайно напъха нокът в ноздрата Хълцукова.
– Та ние току-що пристигнахме.
– ХАЙДЕ, МОМЧЕТА, ВНИМАВАЙТЕ! – изрева Храчко. – Да поведеш табун елени, е почти като да водиш стадо овце, само че елените са по-едри.
Главчо вдигна ръка.
– Кои са по-едрите? – попита.
– Овцете са кръгли и пухкави, а елените са по-едри и имат остри неща на главите си – обясни вежливо Рибоног.
– Благодаря ти, Рибоног – отвърна Храчко. – Използвайте ловните си дракони, за да съберете накуп и да приберете обърканите елени, които се опитват да се отделят от стадото. Предоставя ви се възможност да приложите на практика всичко научено в часовете по извеждане на табун елени.
– Не знам какъв главатар на племето ни ще бъде Хълцук Безполезни – присмя се Сополак, – щом като не може да контролира дори този микроскопичен микроб, какъвто е драконът му. Видяхте ли какво стана по време на миналия урок по водене на стадото?
Тогава Беззъбчо си бе изгубил ума и без да уведоми някого, бе ИЗВЕЛ стадото и го бе заврял в драконовите тоалетни. (Твърдеше, че било случайно, но Хълцук подозираше нещо друго.)
Отне им четвърт час да изведат овцете от тоалетните, а после цели четири седмици да свикнат с вонята им.
– Най-важната част от извеждане на стадото – продължаваше Храчко – ще бъде изпълнена от ВАС по време на ВОДЕНЕ НА ТАБУНА ЕЛЕНИ...
– Можжже ли Безззъбчо да ИЗЯДЕ елена, ако го улови? – изписука Беззъбчо.
– НИКОЙ няма да ЯДЕ никакъв елен, Беззъбчо! – прошепна Хълцук. – Нито пък ще ги преследва. Това е „водене“, а не „гонене“. От нас се иска просто да направляваме стадото в правилната посока.
– О! – въздъхна Беззъбчо с огромно разочарование.
– ... Никога преди не сте яздили дракон – извика Храчко – и ще видите, че това е по-трудно, отколкото предполагате. Ето защо драконите, които ще обяздите днес, НЕ СА ОЩЕ СЪВСЕМ ПОРАСНАЛИ. Което означава, че няма да имат сила да ви метнат във въздуха.
– О, господине... – изохка Сополак. – Мислех, че днес ще ЛЕТИМ.
– Първо се научете да яздите – отвърна Храчко, – а по-късно, МНОГО ПО-КЪСНО ще се научите и да летите. Ако паднеш от летящ дракон, Сополак, ще имаме един СКАШКАН Викинг. Как ще го обясня на баща ти?
– Можжже ли Безззъбчо да си хапне съвсем мъничко? – тихо попита Беззъбчо.
– Не – отговори Хълцук шепнешком.
– И така, яздейки драконите си, ние ще се приближим БЕЗШУМНО до елена – да не си посмял да пръднеш, Кучипръд – внимателно ще заобиколим табуна и ще видим дали ще можем да го поведем обратно към Хулиганското село. Някакви въпроси? Да, Главчо?
– Да повторите: кои бяха обли и пухкави? – попита Главчо.
Храчко въздъхна.
– Обли и пухкави бяха ОВЦЕТЕ, Главчо, ОВЦЕТЕ са обли и пухкави. Така. Ще видите, че да яздиш дракон е доста весело. Те са тук – КЪДЕ СА ДРАКОНИТЕ ЗА ЯЗДЕНЕ? – попита, вбесен, Храчко. – Трябваше да се движат след нас.
– Мисля, че са ей там, господине – обади се Рибоног и посочи към едно малко усукано дърво встрани от групата.
Ездитните дракони бяха съвсем оклюмали. Бяха се излегнали на сянка с лапи под главите, изплезили чаталести езици.
Храчко тръгна към тях, като пляскаше с ръце и викаше:
– ХАЙДЕ, СТАВАЙТЕ, НАЛИ ТРЯБВАШЕ ДА СТЕ СТРАХОВИТИ, СТЕГНЕТЕ СЕ В ИМЕТО НА ТОР!
И щом се изправиха на крака и се повлякоха към стопаните си през пожълтелия изсъхнал пирен като прайд сърдити лъвове, Хълцук осъзна нещо НАИСТИНА страховито.
Нещо, което подсказваше, че денят вероятно ще претърпи неочакван обрат.
Дървото, под което се бяха приютили ездитните дракони, внезапно избухна, изви се и стана на пепел. Всичко около него изгоря. А когато се приближи, за да види какво точно става, Хълцук с ужас установи, че целият склон на планината отзад се е овъглил и се е превърнал в покрита със сажди пустиня.
На мястото на пирена, който преди се люшкаше на талази от вятъра и гъмжеше от пеперуди, скакалци и жужащи нанодракони, сега стърчеше черно стърнище, белязано с бяло, което прекосяваше целия склон.
Само едно можеше да стори такова нещо с планински склон и това не бяха лъчите на слънцето, колкото и безмилостно да се сипеха върху него. Беше ОГЪНЯТ.